ное. 17, 2019
288 Views

Кои са били аварите и защо са впрягали славянски жени в каруци

Автор:

През лятото на 558 г. жителите на Константинопол видели по улиците конници, облечени в броня от железни плочи. Войниците били високи, имали по две дълги плитки и яздели на мощни коне, също защитени от броня. Тези воини били посланиците на аварски вожд, който арогантно заявил на император Юстиниан, че са Уари – най-могъщият народ на земята, който може да унищожи всеки враг. За славяните аварите станали истински мъчители, които поискали данък не само материален, но и кръвен.

 

Тайната на произхода им

Историците така не откриха откъде идват аварите. Най-популярната версия твърди, че те идват от степи, простиращи се по съвременните граници на Северен Китай. Редица историци смятат, че преди да заминат за Европа, те се скитали между Каспийско и Азовско море. Смята се, че там е  родината на аварите, някъде из степите на Централна Азия.

При изследване на черепи, намерени в могилите на аварски предводители, антрополозите открили, че 80% от тях са с кавказки черти. Също така 34% се причисляват към скандинавската раса, която се характеризира с висок ръст, светли очи и коса. 20% са са с монголоидни черти. Историците смятат, че монголите се  присъединили към ордата в Сибир или в Черноморския регион.

Аварите имали рунически писания, но няма доказателства, че са ги използвали за кореспонденция. Аварските воини носели гривни на врата и златни катарами на коланите с елементи, подобни на скитския „животински стил“.

 

Стремена и броня

На бойното поле аварският конник бил аналог на съвременен танк. Те се биели по различен начин от другите номади. Войните и техните коне били защитени с броня от метални пластини. На главите си носели дълбок шлем с маска. В битката аварите използвали мощен лък и саби, оставящи страшни рани. И най-важното: аварите донесли стремето в Европа, което обърнало военните дела.

Стремената осигуряват стабилно яздене и значително разширяват възможностите на ездача в битка. Аварите започвали битката с обстрел на врага със стрели, след което конниците, бронирани, въоръжени с тежки копия, се разбивали във вражеския строй. Поражението на врага завършвало с клане.

 

Авари в Европа

През 557 г. в Черноморския регион се появили 20 хиляди аварски конници от войнствени номади – Савири, Барсили, Утигури. Пришълците помели новите си врагове и като нож през масло преминали през територията на съвременна Украйна.

През 558 г. в съюз с кутригурите победили утигурските племена и дунавските антислави. През същата година Византия започнала да им плаща ежегоден данък. Седем години по-късно аварите обиколили Карпатите и нахлули в Западна Европа. Извършили ужасен погром и взели в плен франкския цар Сигисберт, след което ордата се върнала към Дунав.

Към 568 г. аварите напълно избили германското племе гепиди и поели контрола над територията на Панония, където основавали хаганата. Аварите имали странни отношения с ромеите. Номадите опустошили провинциите на империята, сключили мир и отново нахлули. Понякога византийците наемали авари да унищожават външните си врагове.

 

Славяните – пушечно месо

Каганатът растял и поел контрола над славяните. В контролираните територии аварите изграждали дървени крепости-кризи, където се съхранявали провизиите, получени от славяните. Според историческите хроники аварите презирали покорените народи. За пример може да се даде следната история: Аварите започнали война срещу славянското племе Дулеб. След като спечелили, вместо волове и коне, впрегнали дулебските жени в каруците.

Завоюваните славяни отдавали дан не само с продуктите, но и с хора. Франкският историк Фредегарий пише, че по време на битките аварите поставяли на преден план славяните. Те поемали тежестта върху себе си и спасявали аварите от загуби на свои хора. Историка също пише:

“… всяка година аварите идваха през зимата при славяните и вземаха съпругите дъщерите им в леглото си.” 

През 623 г. славяните въстанали и създали своя държава на територията на съвременна Чехия и Долна Австрия. Три години по-късно византийската армия нанесла сериозно поражение на аварите, по-късно българите ги победили и „слънцето” на Хаганата започнало да залязва.

 

Краят на аварския каганат

След неуспешен поход до Константинопол, аварските благородници се разделили на групи, които се стремели да поставят на чело своя престолонаследник. През 640 г. те са изгонени от Далмация от свирепи хървати, а аварските владения са сведени до границите на съвременна Унгария. Хаганатските воини постепенно изчерпали енергията си и губели бойния си плам.

През 797 г. армията на франкския крал Карл Велики се противопоставил на аварите. Летописецът Айнхрад пише, че след тази война в Панония не е останал нито един жив авар. Всички били изтребени. Няколко години по-късно територията на аварите е разделена помежду франките и българите.

 

Вместо воини – пияници, търговци и лицемери

Във византийската хроника от IX век е записан разговорът между стар аварски воин и българския хан Крум. Господарят на българите попитал врага защо тяхната сила умира, а войниците загубили предишната си войнственост. Аварът отговорил:

„Отначало поради кавга, която лиши кагана от верни и мъдри съветници, властта попадна в ръцете на нечестиви хора. Тогава се поквариха съдиите, които трябваше да защитават истината пред хората, но вместо това се изправиха пред лицемери и крадци; изобилието от вино породи пиянство и аварите, отслабвайки физически, загубиха разума си. Накрая се появи увлечение по търговия: аварите станаха търговци, единият изневери на другия, брат продаде брат си. Това, господарю, се превърна в източника на нашето срамно нещастие. “ 

Няма какво да добавим към думите на стария воин. А в „Приказка за временните години” летописецът пише:

“Бяха с могъщи телата, но горди с умовете си. Бог ги унищожи. Всички измряха. Нито един не остана.”

Категория:
История · Любопитно

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu Title