Суровата гума, или, както я наричат, каучук, дълго време просто забавлявала хората със своята еластичност.
Едва откривателят на кислорода и на фотосинтезата – Джоузеф Пристли, й обърнал по-сериозно внимание през 1770 година. Той започнал да използва гума, за да изтрива линиите, рисувани с молив. С нейна помощ моливните скици лесно можели да бъдат поправени – и така новият артикул станал много търсен.
От началото на XIX век много изследователи експериментирали с каучук, опитвайки се да постигнат различни резултати от този материал. Започнали да се появяват гумени подметки за обувки, а еластични ленти заменили въжетата за пране. През 1824 г. Чарлс Макинтош произвел първия водоустойчив дъждобран, наречен на негово име, често споменаван по-късно в английската литература. Конан Дойл облякъл Шерлок Холмс в такова наметало, а Чарлз Дикенс използвал макинтош в своите разкази за престъпници.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
