май 19, 2019
400 Views

Как използвали гумата?

Автор:

Суровата гума, или, както я наричат, каучук, дълго време просто забавлявала хората със своята еластичност.

Едва откривателят на кислорода и на фотосинтезата – Джоузеф Пристли, й обърнал по-сериозно внимание през 1770 година. Той започнал да използва гума, за да изтрива линиите, рисувани с молив. С нейна помощ моливните скици лесно можели да бъдат поправени – и така новият артикул станал много търсен.

Каучукови дървета в Керала, Индия. Снимка: Уикипедия

От началото на XIX век много изследователи експериментирали с каучук, опитвайки се да постигнат различни резултати от този материал. Започнали да се появяват гумени подметки за обувки, а еластични ленти заменили въжетата за пране. През 1824 г. Чарлс Макинтош произвел първия водоустойчив дъждобран, наречен на негово име, често споменаван по-късно в английската литература. Конан Дойл облякъл Шерлок Холмс в такова наметало, а Чарлз Дикенс използвал макинтош в своите разкази за престъпници.

Същата година Майкъл Фарадей открил още едно свойство на гумата – непропускливост за въздуха. Поставяйки един слой върху друг и натискайки краищата, той направил отличен контейнер за водорода, с който експериментирал. Освен това, неговото изобретение било използвано за забавления под формата на летящи хвърчила и балони, които бързо станали изключително модни и популярни. А когато забелязали отскачащите свойства на гумата, от нея започнали да правят и топки.

Първата пневматична гума за велосипеди на Dunlop Национален музей на Шотландия. Снимка: Уикипедия

Приблизително към 1840 г. Чарлз Гудиър, индустриалец от Филаделфия, случайно нагрял смес от каучук, сяра и бяло олово по-дълго, отколкото трябвало. Той забелязал, че част от съединението изгоряла, но самият материал се оказал много по-силен и здрав от оригинала. Този процес по-късно бил наречен вулканизация. По някаква причина американците не поискали патент и не монополизирали това изобретение. Но Англия, вземайки насериозно качествата на каучука, увеличила вноса от Бразилия до 20 хиляди тона през 1900 година – докато в началото, към 1827 г., внасяла едва 31 тона.

Очарована от възможностите на каучука, кралица Виктория наредила да засадят необичайните дървета в лондонската Кралска ботаническа градина „Кю“.

Вулканизираната гума била използвана за колелата на каретите и обществения транспорт вместо железни обкови: тя по-лесно се слагала и омекотявала звука. Но все пак тогавашните плътни гуми били само далечно подобие на днешните.

През 1845 г. Робърт Уилям Томсън изобретил „въздушните колела“, както нарекъл ​​направените от платно тръби с импрегнирана каучукова обвивка, поставена в кожен калъф. Той възнамерявал да използва новите гуми за всички типове превозни средства, които се движели от коне и парни машини. Понеже към изобретението му се отнесли скептично, той устроил демонстрация-показ в лондонския „Риджънтс-паркс“.

За експеримента взел две еднакви карети. На едната колела били с железен обков, а на другата – с гумено покритие. Наблюдателите признали, че екипажът с „въздушни колела“ се движел много по-леко и плавно. Те също било изключително изненадани, че не се чувал обичайният в такива случаи тропот на колелата по паважа. Въпреки това, изобретението не се използвало още 40 години.

Но веднъж синът на шотландски ветеринарен лекар, който ходел с триколесен велосипед на училище, започнал да се оплаква на баща си, че вече се е натъртил заради калдъръмената настилка. Джон Бойд Дънлоп си спомнил за „въздушните колела“ и решил да ги монтира на велосипеда на сина си.Момчето не само спряло да се оплаква от болката, но и победило всичките си приятели в училищните състезания.

Dunlop на велосипед c. 1915. Снимка: Уикипедия

По това време най-често срещаният модел на велосипед бил пенингът – седалката била над по-голямо колело, а второто, доста по-малко, служело за равновесие.

През 1889 г. Уили Хюм излязъл на състезание върху велосипед с две еднакви колела с напомпани гуми и седалка, разположена на рамката по-близо до задното колело (моделът, с който сме свикнали). Когато се появил, зрителите скочили от местата си, започнали да се смеят и да го сочат с пръст. Веселието продължило, докато той не спечелил състезанието. От този момент производството на “въздушни колела” станало масово.

Велосипедите станали изключително популярни след 1860 година. Към края на XIX век били регистрирани 25 хиляди патента. Двуколесни, триколесни, с високо предно колело, за трима ездачи наведнъж, движени с крака и ръце, и всякакви други…

Сега вече е трудно да си представим нашия живот без гумата. От сутрин до вечер сме заобиколени от неща, в които тя присъства в една или друга степен.

Но каучуковото дърво все още не е разкрило на човечеството всичките си тайни, които тепърва трябва да се изследват.

Категория:
Наука · Технологии

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu Title