background img
апр. 3, 2017
2467 Views

Как Мартин Лутер помага за разпространението на душевната ни свобода

Автор:

Малко вероятно е Мартин Лутер да е имал за цел да разбие властта. Въпреки това, Реформацията, която започва с окачването на текста, написан и наречен от него „95  тезиса или диспут относно силата и ефективността на индулгенциите “ във Витенберг през 1517 година, стартира верига от събития, които фундаментално променят идеята за власт. Лутер настоява папството да отговори на неговите критики относно моралните недостатъци на църквата. Но неговите действия не просто поставят под съмнение моралния въпрос. Предизвикателната му позиция дава гласност на настроения, които в крайна сметка дават възможност за неподчинение на всички форми на власт.

Предизвикателството на Лутер, отправено към моралния статус на папството, се съчетава и с надмощието на политическите сили, които оспорват властта на църквата. Това съвкупство от политически и религиозни конфликти, което в крайна сметка довежда до разпадането на обединеното християнство също провокира неразрешим дебат относно мястото на религиозната власт в живота на хората.

Твърдението на Лутер, че християните могат да имат директен достъп до Бог, без нуждата от посредник, заплашва да омаловажи напълно ролята на духовенството и църковната йерархия. Неговите действия отварят и по-широк дебат за послушанието и устойчивостта на политическото управление. Самата идея за власт – религиозна и политическа – за първи път се поставя под въпрос и то от толкова много хора. До този момент властта никога не е поставяна под съмнение – властта на индивидуалните управници или легитимността на отделните групи властващи са били предизвиквани, но никога и самата власт.

Дали Лутер наистина е изрекъл прословутите думи – „Тук стоя, затова, помогни ми, Боже, че нищо друго не мога да направя“ пред обвиняващите го? В известен смисъл това дори няма значение. Лутер не само отстоява свободата на власт над самите нас, оправдавайки собствените си действия. Той насочва вниманието към това, че хората са способни сами да действат в съответствие с тяхната съвест. Така той поставя под въпрос правото на външен орган, който да упражнява власт над душевността и живота на човека.

Лутер настоява, че „органите на властта, независимо дали действат правилно или грешно, не могат да навредят на душата“. Тази идеализация на душевността насърчава европейската култура да обърне по-голямо внимание на индивидуалната съвест и морала. Целейки да освободи вътрешното „аз“ от силата на външното управление, Лутер ограничава упражняването на абсолютна власт във всичките й форми.

Въпреки всичко, целта на Лутер е да реформира корупционните практики на папството. Тези действия и реакцията на народа скоро ескалира и се превръща в горчива религиозна война. Религиозните войни, които заливат Европа в периода 1524-1648 година отслабват не само Римската църква, но и вярата в християнството като цяло. След като губи властта си, на църквата й се налага да създаде нови аргументи, за да оправдае подчинението на хората към нея и да засили максимално авторитета, който е загубила.

Етикети:
Категория:
История · Личности

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Здравей, ако искаш да получаваш известия по имейл за най-нови публикации в Iskamdaznam.com

Powered by WordPress Popup

Menu Title