Малко вероятно е Мартин Лутер да е имал за цел да разбие властта. Въпреки това, Реформацията, която започва с окачването на текста, написан и наречен от него „95 тезиса или диспут относно силата и ефективността на индулгенциите “ във Витенберг през 1517 година, стартира верига от събития, които фундаментално променят идеята за власт. Лутер настоява папството да отговори на неговите критики относно моралните недостатъци на църквата. Но неговите действия не просто поставят под съмнение моралния въпрос. Предизвикателната му позиция дава гласност на настроения, които в крайна сметка дават възможност за неподчинение на всички форми на власт.
Предизвикателството на Лутер, отправено към моралния статус на папството, се съчетава и с надмощието на политическите сили, които оспорват властта на църквата. Това съвкупство от политически и религиозни конфликти, което в крайна сметка довежда до разпадането на обединеното християнство също провокира неразрешим дебат относно мястото на религиозната власт в живота на хората.
Твърдението на Лутер, че християните могат да имат директен достъп до Бог, без нуждата от посредник, заплашва да омаловажи напълно ролята на духовенството и църковната йерархия. Неговите действия отварят и по-широк дебат за послушанието и устойчивостта на политическото управление. Самата идея за власт – религиозна и политическа – за първи път се поставя под въпрос и то от толкова много хора. До този момент властта никога не е поставяна под съмнение – властта на индивидуалните управници или легитимността на отделните групи властващи са били предизвиквани, но никога и самата власт.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
