Смята се, че първите правила за движение на пътя са разработени в Древния Рим с прякото участие на Гай Юлий Цезар. Той забранява на жените да карат колесници. Превозните средства били разделени на следните категории: колесници, каляски, колички, коне и носилки. По пътищата били монтирани колони, които показвали разстоянието до Вечния град. И в Русия цар Алексей Михайлович Романов се е ангажирал да поддържа ред по пътищата. Вероятно, за да се бори със задръстванията, той забранил на всеки, който има ранг под стотник да влиза в Кремъл на кон. А императрица Екатерина Петровна забранила на ездачи в Санкт Петербург да използват не само звукови сигнали, но и нецензурен език. Нарушителите били третирани строго: благородниците били глобявани, а обикновените хора били бити. Можело и да се конфискува коня. В края на 19-и век велосипедът станал популярен в Русия. Но за да го управлява човек е било необходимо да се получи разрешение. Едва след полагане на изпит се издавала шофьорска книжка и регистрационен номер на велосипеда. На почтена възраст подобен сертификат получил известният руски писател Лев Толстой.
През 1865 г. в Англия е приет закон, според който скоростта на всички превозни средства в града не трябвало да надвишава три километра в час. Но извън града било позволено да се ускори до шест километра. Екипажът на колата трябвало да се състои от трима души, а един от тях не трябвало да бъде вътре в купето, а да върви пред автомобила с червен флаг, а през нощта – с фенерче. Това правило било в сила 31 години.
В Мексико магарето се считало за превозно средство. Така че, за да го използват, хората се нуждаели от съответното разрешително. В документа трябвало да има снимка не само на собственика, но и на самото магаре.
Шофирането в нетрезво състояние било престъпление. Това се считало за такова в повечето страни по света. Но не и в Уругвай. В тази държава състоянието на алкохолна интоксикация по време на инцидент се считало за смекчаващо вината обстоятелство. В Кипър всичко е много по-строго – шофьорът, докато шофирал, дори не можел да пие вода. И ако силно го мъчела жажда било необходимо да спре, да изключи двигателя и едва тогава да пие вода. В американския град Денвър (Колорадо) черната кола създавала сериозни проблеми за собственика си. Автомобил с този цвят не можел да се кара в града в неделя. И в Швейцария в този ден е забранено да се мие кола. Без значение какъв цвят е тя. В Южна Африка, при среща с животно на пътя, водачът трябвало да спре и да изчака, докато то не пресече пътя. А в Китай шофьорът не бивало да пропуска хората дори на пешеходна пътека. „Зебрата“ се прилагала само, за да се пресече пътя в това конкретно място. Освен това, само при липсата на редица движещи се превозни средства. В Гвинея няма правила на пътя. Няма пътни знаци и пешеходни пътеки. В същото време шофьорите се опитват да бъдат изключително учтиви с пешеходците и с колегите си. Това е възможно благодарение на факта, че в тази африканска страна няма толкова много транспортни средства.
