С разрастването на градовете през ХVІІ-ти век започнала да нараства и престъпността. По-рано всички съседи на улицата се познавали по име, а жителите на града – по лице. Къщите не се заключвали дори нощем. Но успоредно с индустриализацията населението се увеличавало толкова бързо, че хората от една улица не само вече не се познавали, но често дори не знаели имената на съседите си. Здравите ключалки и катинари се превърнали в насъщна необходимост, а създаването на полиция, която да следи за реда – в неизбежност.
Фабриките направили някои хора много богати, а милиони други – много бедни. Селяните в случай на лоша реколта можели да оцелеят с горски плодове, ядки и гъби, и да стоплят домовете си с клони и коренища. Но жителите на града се озовавали на ръба на оцеляването, ако загубели работата си. Все още нямало пенсии, нито социална помощ за болни и възрастни хора. Изхвърлени от квартирите, които вече не можели да плащат, хората гладували до смърт или замръзвали по улиците. Помощ получавали само от благотворителни организации и Църквата, но това не било достатъчно. Правителствата помагали малко, а наказвали много. Безизходността на ситуацията и нарастващите дългове карали жените да стават проститутки, а мъжете – престъпници.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
