background img
юли 30, 2017
4249 Views

Капитанът, който предотврати ядрената война

Автор:

През 2006г. в сградата на ООН в Ню Йорк влязъл специален гост. Това бил пенсионираният подполковник от Съветската армия – Станислав Петров. Именно на него била връчена наградата на обществената организация “Асоциация на гражданите на света”. Имало защо кристалната статуетка да бъде присъдена на подполковника. През далечната 1983г. той бил оперативен дежурен в командния пункт на Противовъздушната отбрана на СССР. Внезапно получил сигнал, че от САЩ, по посока на съветската територия, са изстреляни десетки балистични ракети. Подполковник Петров правилно оценил сигнала като лъжлив, не подал команда да започне  масиран ответен ракетен удар и така, фактически спасил човечеството от ядрена гибел.

Името на един офицер „от другата страна на барикадата“ – американският капитан Уилям Басет, също стана известно неотдавна, когато бяха разсекретени съответните документи. През 1962г. японският остров Окинава бил мощна американска военна база. Той представлявал цитадела, както за Военно-морските сили на САЩ, така и за разположените там пускови установки за крилати ракети, насочени към обекти в съветското Приморие, Северна Корея, Китай и Виетнам. По онова време, на острова се намирали 32 крилати ракети тип „CGM/MGM-13 Mace“, снабдени с термоядрени бойни глави – всяка с мощност значително по-голяма от бомбата, хвърлена над Хирошима. Далекобойността им достигала 2300 км.

Ядрена ракета клас „CGM/MGM-13 Mace“, която е била разположена в американската базата в Окинава.

Пусковите установки се управлявали от няколко командни пункта. На един от тях служел офицерът от ВВС Уилям Басет. Службата минавала в режим на повишена бойна готовност, но преди 28 октомври 1962г. не били възниквали извънредни ситуации. Този ден след сутрешната смяна на операторите, както обикновено, била получена радиосводка за метеорологичната обстановка. После дежурният по щаб прочел шифровано съобщение, състоящо се от 2 части. След получаването му командирът на разчета трябвало да отвори специален контейнер и да разпечата намиращия се там плик с третата част. След като капитан Уилям Басет направил това, се оказало, че е заповядано да се нанесе ракетен удар по територията на съветския Далечен Изток!

Нещата били пределно ясни: щом има заповед, тя трябва да се изпълни. Но капитан Басет се усъмнил поради две обстоятелства. Първо: гласът на щабния офицер, който прочел заповедта, бил съвсем спокоен – със същата интонация той съобщил и метеорологичната прогноза. Второ: такава заповед трябвало да се предшества от шифрован сигнал за въвеждане в най-високо състояние на бойна готовност.

Колегите на Басет, които били около него, предположили, че такъв сигнал бил предаден – но руснаците го заглушили. Той незабавно се обадил на командира на другата пускова обстановка – който на свой ред с недоумение му съобщил, че е получил заповед да нанесе ракетен удар по обекти в други държави. Басет се свързал с Центъра за управление и помолил заповедта за нанасяне на ядрения удар да бъде потвърдена. За негов ужас, точно това се случило – заповедта била потвърдена. Обаче съмненията на капитана се увеличавали – за изминалото време вече би трябвало да се е получила информация за съветски ядрени удари по американски военни обекти. Но такава информация нямало.

Капитан Басет заповядал да се затворят всички люкове на ракетните шахти и отново се свързал с оперативния щаб. Чак тогава там разбрали своята грешка и бързо подали команда: „Отбой!“ Майорът, който, неизвестно по какви причини, дал заповедта за атаката, бил уволнен, а Басет категорично забранил на колегите си да разказват на приятели и роднини за инцидента. За него се разбрало чак през 2011г., след разсекретяване на архивите.

Подобни инциденти са се случвали във въоръжените сили на САЩ и след това. Например, на 9 ноември 1979г., компютърът на американската противовъздушна система NORAD подал сигнал, че СССР започва масирана ракетна атака. Веднага била обявена тревога, зенитните установки – приведени в състояние на бойна готовност, във въздуха се вдигнали изтребители-прехващачи. Въпреки това, спътниците за ранно откриване не фиксирали никакви изстрелвания на ракети. Оказало се, че по невнимание в компютъра била включена тренировъчна програма за действия при ракетно нападение.

Половин година по-късно била вдигната нова тревога. Този път компютърът в един от центровете на NORAD започнал да показва брой на изстреляни ракети от територията на СССР. Но другите бази не потвърдили това. Виновен за суматохата бил дефектен чип, който решил да показва произволни цифри на екрана.

Слава Богу, че и от двете страни пред пултовете на страховитите оръжия седели хора, които предпочитали да се осланят на здравия си разум, вместо на машините.

Категория:
История · Личности

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Menu Title