Има много заблудени хора, които вярват, че през Средновековието права имали само мъжете – а жените били безправни и ощетени в социалния си статус. Но в действителност красивата половина на човечеството оказвала сериозно влияние върху различни процеси в социалния живот на Средновековието. Не бива да забравяме, че преди да бъде въведено т. нар. „равенство на половете“, дамите се ползвали с редица привилегии и предимства в сравнение с мъжете.
Финансовото състояние на дамите далеч не било плачевно, но самият статут на съпруга не бил ценен много високо. Естествено, човек не може да се скрие от природата и инстинктите – но Средновековието осъждало извънбрачното съжителството и го приравнявало към блудството и разврата. Затова женитбата била нужна като прототип на библейския съюз на Адам и Ева и, естествено, била необходима и за двете страни – но все пак Църквата не можела да допусне женитба само заради плътските удоволствия. В основата трябвало да лежи и искреното съгласие на съпрузите.
В днешния свят отделните фактори са еднакво важни за сближаването на двама души: сходството в характерите, както и физическото привличане може сега да играят поотделно решаваща роля за създаване на семейство. Обаче Средновековието разглеждало по-надеждни варианти и това било напълно разбираемо. Каноничното право посочвало, че млада дама, която е навършила 12 или 14 години, може да се омъжи. Това била възрастовата граница за момичетата от онази епоха. Младите мъже можели да си вземат съпруга, след като навършат 16-годишна възраст. Но как може да се разчита на искреността на двама младежи, ако те все още не са се ориентирали в чувствата си или партньорът им е просто неприятен? В този случай по правило момичетата били принуждавани да се съгласят по принцип. Случвало се чувствата между потенциалните съпрузи да възникнат малко след годежа – и тогава двата рода се захващали за работа.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
