През ХVІІІ и ХІХ в., когато любознателните умове започнали да задават въпроса: „Как хората започнали да говорят?“, се предлагали различни отговори. Основните теории, оформени тогава, все още съществуват, но сега вече не са в толкова остри конфликти, а по-скоро се допълват взаимно. Просто в процеса на еволюцията на езика човек може да е използвал множество механизми.
Единственото нещо, което се отхвърля от повечето учени, е предположението, че езикът произхожда директно от сигналните системи на животните. Ясно е, че понеже той изисква учене, мислене и способност произволно да се натоварват знаци със значения и да се поставят в оригинални комбинации в съответствие с граматични правила, това е чисто човешко уникално изобретение.
Звукоподражателна или ономатопеична теория. Тя е разработена от немския философ Йохан Готфрид Хердер през 1772 г. Хердер смятал, че първите думи се появяват в резултат на специфични човешки интелектуални усилия. Хората имитирали звуците, издадени от животни, както и шума на околната среда – вода, дъжд, вятър… Тази доезикова вокализация на звуците се превърнала в стъпало към появата на протоезик, а след това и на език. Звукоподражателната теория бързо намерила много поддръжници, тъй като рационално обяснявала откъде могат да дойдат първите думи.
Междуметната или експресивната теория. Тази теория била предложена през ХІХ век от няколко изследователи. Тя предполага, че първите думи са развитието на вродена способност за емоционални звукови сигнали, също както при животните. Болка, веселие, страх, гняв и други чувства се изразяват, покрай всичко друго, и със звукови сигнали. Така постъпват и децата на хората, които все още не са се научили да говорят – плачат, смеят се или викат с определена интонация по различни поводи. Дали подобни сигнали могат да се превърнат в основата на протоезик е спорен въпрос, тъй като те са вродена способност – докато човекът се учи на език.
Жестовата хипотеза. Междуметната хипотеза е подобна на предположението, че жестовете и пантомимите, наследени от животинското минало, са допринесли за появата на езика при хората. И наистина, по принцип жестовете имат голямо значение в общуването.
На свой ред жестовата хипотеза се свързва с „трудовата“: тъй като станало необходимо да се правят и използват каменни оръдия на труда, тоест да се задействат ръцете, вече не било възможно активно да се жестикулира – и възникнала необходимост от думи.
Музикална теория. Жак-Жак Русо и Чарлз Дарвин вярвали, че „първият език на хората е музиката“. Сред съвременните изследователи също има привърженици на тази теория. Те вярват, че именно музикалните звуци станали първото подобие на думи и прераснали в комуникационна система. Дарвин сравнява човешкия протоезик с пеенето на птици и посочва важността на естествения подбор – всичко е точно както при птиците, които се учат да пеят, а най-добрите певци се размножават по-успешно. Интелектуалният растеж чрез селекция позволил на музикалния протоезик да се развие в лексикален език. В същото време Дарвин не отхвърля други механизми на появата на думите – думите-сигнали, смята той, могат да се появят и в резултат на звукоподражание, и като имитация на емоционални възклицания.
По един или друг начин ранният хомо сапиенс е имал протоезик – жестов, музикален или лексикален, или може би всичко е ставало наведнъж. Постепенно селекцията и културната еволюция допринесли за формирането на лексикален праезик. Разбира се, в началото нямало сложен синтаксис, който е характеристика на пълноценния език. Хората общували с помощта на прости имитации на звуци и чрез срички, а след това с най-простите им комбинации. По-късно се появили истински думи, на които произволно се присвоявали различни значения и в напълно случаен ред. На този етап комуникацията все още била трудна. Например думата „храна“ трябва да бъде правилно разбрана – дали говорещият иска да яде или да предложи храна, да информира за хранителни запаси или, че има намерение да отиде на лов?
Само появата на синтаксиса при Homo sapiens значително опростила всичко. Оказало се, че думата A може да бъде свързана не само с думата B, но и с думите К, L, F и други в произволен ред. Така се развил съвременният аналитичен език, който започнал да се предава от поколение на поколение.
–
