февр. 17, 2020
981 Views

Как снимаха „Смело сърце“?

Автор:

Този великолепен филм, заснет от Мел Гибсън през 1994 г., още с появяването си на екран се превърнал в сензация. 54 (!!! – помислете си само – 54 !!!) номинации за различни награди, включително 10 номинации за Оскар и от тях 5 спечелени, включване в списъка на „1001 филма, които трябва да видите в живота си“, и зрелищни батални сцени без използването на компютърна графика.

Правдоподобна атмосфера на Средновековието: диви нрави, схлупени колиби, право на първата брачна нощ (е, тук е изопачена историческата истина, но пък е по-емоционално!), ужасни мъчения – всичко това, взето заедно, представлява един от най-мащабните филми в историята на световното кино.

Филмът „Смело сърце“ (Braveheart) дължи създаването си на сценариста Рандъл Уолъс (всъщност, всеки филм дължи създаването си на своя сценарист). Пътувайки из Шотландия, писателят се озовал пред паметник на своя непокорен съименник. Докато разглеждал гордия монумент, Уолъс си помислил, че нищо чудно онзи Уилям да негов прародител – решил да проучи този въпрос по-подробно.

Да се ​​направи такъв филм било възможно само в Шотландия. За декори използвали естествени природни пейзажи и истински стари замъци, някои от които трябвало да бъдат „реставрирани“ с помощта на стиропор, боядисан като камък. Оказало се, че обилните дъждове са ежедневни климатични условия в Шотландия. Създателите на филма първоначално били шокирани, но след това решили да използват тази природна особеност като бонус: сиво-зелените студени тонове добавили мрачна атмосфера във филма.

Смело сърце (Braveheart). Снимка: Уикипедия

Защитници на правата на животните се нахвърлили върху Гибсън с ругатни и заплахи, обвинявайки го в умишлено убиване на коне. Но се оказало, че нито един от 150-те коня не бил ранен по време на снимките. За жестоките бойни сцени били използвани манекени. За целта били направени няколко десетки манекена с вградени в тях цилиндри с компресиран газ. Газът изтичал под опашката и така принуждавал  манекените да се движат по релси – а в тях забивали пластмасови копия. Гибсън бил толкова доволен от манекените, та дори обявил, че ще даде по 5 долара на всеки, който каже в кои кадри са били използвани. Той бил залят с писма, в които публиката посочвала подмяната – всъщност, в много сцени това личи доста ясно. Но с ловки аргументи Гибсън изящно избягнал плащането.

Мнозина посочили анахронизъм: шотландците във филма носят карирани одеяла „килти“. Но традицията те да се увиват около тялото се появила 300 години по-късно. Създателите на филма обяснили, че са избрали това умишлено, за да може по-лесно зрителят да идентифицира шотландците в кадъра, а и заради общата атмосфера.

Впрочем, във филма има по-сериозни анахронизми и исторически неточности. Например, Уилям Уолъс бил наследствен благородник от рода на шотландските крале, а във филма той е показан като обикновен селянин. Баща му доживява до напреднала възраст и дори известно време се бори срещу сина си на страната на англичаните – а във филма умира, когато Уолъс е още дете. Принцеса Изабел (Софи Марсо) в действителност била с 25 години по-млада от Уолъс и се омъжила за Едуард три години след смъртта на шотландеца. Тя била на 13 години по време на сватбата си, а до 1308 г. живеела във Франция, затова не е имала роман с гордия шотландец.

По свой начин Гибсън показва и барон Робърт Брус, представяйки го за предател. Това възмутило много шотландци, които се прекланят пред Брус не по-малко, отколкото пред Уолъс. Съпругата на Уолъс се казвала Марион и тя също била от аристократично семейство. Във филма причината Уолъс да тръгне на бойния път е убийството на жена му. Всъщност той започва война срещу англичаните много преди брака си.

Според легендата Марион наистина била убита, но не веднага след сватбата, а няколко години по-късно – дори успяла да роди дъщеря на Уолъс. Във филма името й е променено на Марон. Целта била публиката да не прави асоциации с друга също толкова известна филмова личност – Марион, съпругата на Робин Худ; това би попречило на правилното възприемане на картината.

Що се отнася до всички несъответствия и анахронизми, създателите не отричат, че са налице, но всички тези отклонения са допуснати заради по-голяма зрелищност, по-напрегната интрига и за подсилване атмосферата във филма.

Мел Гибсън (вдясно) на снимачната площадка с изпълнителния директор на 20th Century Fox Скот Нийсън. Снимка: Уикипедия

На снимачната площадка присъствали представители на клана Уолъс, които се изявявали като консултанти. За филма били ушити повече от 6000 костюма. По сценарий малката Марон трябвало да подари на малкия Уолъс роза – но по време на снимките един от представителите на клана Уолъс обърнал внимание на обстоятелството, че розата е символ на Англия, политическия враг на Шотландия по онова време, и предложил да бъде заменена с цвят на магарешки бодил – символа на независима Шотландия.

По време на епизода с екзекуцията нещо се объркало и Гибсън загубил съзнание. Според него това бил най-впечатляващият епизод в живота му – когато дошъл на себе си, видял над себе си две дузини уплашени хора.

Бойната разцветка на Уолъс е заимствана от древните пикти – народа, който защитавал земите на днешна Шотландия от римските легионери. В действителност по времето на Уолъс традицията за боядисване на лицето вече не съществувала.

В бойните сцени едновременно участвали до 3000 души. За да не се изтрепят предварително нахъсените от адреналин мъже, оръжията се раздавали 3 минути преди сражението. За щастие, по време на снимките най-сериозната контузия бил един счупен нос.

Въпреки всички трудности и неточности, в резултат се получила забележителна творба – голям филм за велики събития.

loading...
loading...

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu