На 7 ноември 1934 г. в Кремъл Йосиф Сталин гледа филм за един отдавна загинал командир от Гражданската война. Не го гледа само веднъж. Връща се към него отново и отново, десетки пъти. Това не е случаен интерес на държавен ръководител към киното. Това е внимателно политическо действие. Защото в средата на 30-те години съветската власт има нужда от нов пантеон, от лица, чрез които да говори за революцията, държавата и послушанието. Така един почти забравен фронтови командир се превръща в образ, който ще бъде наложен на милиони.
Името Чапаев днес звучи като част от съветската митология, но в началото нещата изобщо не изглеждат така. Той не е сред най-големите архитекти на болшевишката победа, не е водещ идеолог, нито безспорен военен гений. Истинският му живот е кратък, рязък и обвит в неясноти. Именно това го прави толкова ценен за една диктатура, която иска да пише историята по свой образ.
Съветският съюз търси нови герои
До 1934 г. Сталин вече е съсредоточил почти неограничена власт в ръцете си. Първият петгодишен план е променил страната с насилствена индустриализация, колективизация и масов глад. Старите болшевики, хората, които помнят революцията отвътре и познават ролята на самия Сталин твърде добре, започват да се превръщат в опасност. Мнозина от тях скоро ще бъдат унищожени в Големия терор. Това означава, че на режима му трябват нови символи: по-безопасни, по-удобни и напълно контролируеми.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
