background img
Ное. 11, 2017
7886 Views

Как Сталин вземал решения

Автор:

В първите години след октомврийския преврат от 1917г., Ленин и неговото обкръжение имали много ниско мнение за интелектуалните способности на Сталин. В края на февруари 1920г. Ленин предложил Йосиф Висарионович да бъде назначен за народен комисар на държавния контрол на РСФСР (Руската съветска федеративна социалистическа република). Някой обаче възразил, че за този пост има друг, много по-умен човек. На това Ленин отговорил: “Нямаме нужда от умен. Нашият забележителен грузинец е достатъчно подходящ“.

Каква била причината за това пренебрежително отношение? Доста проста: Сталин не умеел да говори красиво и енергично. Пламенните речи, способни да възпламенят масите и да ги насочат към стихийни изстъпления, не били силното му място. Сталин бил мълчалив. Той не обичал дългите и проточени разговори – а другарите му от болшевишката партия възприемали това като недостатък.

Времето обаче сложило всичко на мястото му. Например: именно ораторските способности били едно от най-силните качества на Адолф Хитлер. Той можел да говори с часове, а стенографките се карали коя да си почива, а коя да дежури на неговите заседания – защото фюрерът говорел с часове на всякакви теми: от това, дали има хора на Луната, до разкази за боговете на старите тевтонци. И какъв бил резултатът от всичко това: самоубил се в края на Втората световна война.

Днес вече знаем, че Сталин бил блестящ организатор и талантлив ръководител. Както казва Чърчил: „Той пое Русия, когато тя се подпираше на тояжка – а я остави могъща държава с ядрени бомби“.

Сталин превърнал СССР в мощна супер сила, с която се съобразявали всички страни по света. Успехите на Съветския съюз в икономиката, науката, образованието и изкуството изумявали хората. Когато Западът се разтърсвал от Великата депресия в началото на 30-те години – в Русия се наблюдавал мощен промишлен подем.

Но всяко начинание започва с решение. Как Сталин вземал решения? Преди да се реши нещо, ситуацията трябва да бъде овладяна. Сталин имал свой собствен метод за овладяване. За всяко, дори незначително съвещание, Йосиф Висарионович се подготвял най-внимателно. За целта предварително се срещал със специалисти от средното и по-ниско ниво. Той разговарял с тях по час-час и половина, изяснявал, уточнявал и се ориентирал. А после изумявал висшите ръководители със своите познания по въпроса.

Самият процес на вземане на решения при Сталин се състоял от 2 етапа:

– първо: той винаги проучвал въпроса предварително;

– второ: на съвещания позволявал на всички да говорят, слушал внимателно и насочвал обсъждането в правилната насока.

На съвещания се канели само онези, които били наистина необходими. Понякога Сталин прекъсвал говорещия с внезапен въпрос към някого от другите присъстващи: „Какво мислите по този проблем?” или: “Как се отнасяте към това предложение?” Характерният акцент падал върху “вие”. Сталин гледал внимателно и взискателно към онзи, когото питал, но никога не го притискал да бърза с отговора. Обаче, в същото време, всички знаели, че не бива да се бавят прекалено. Отговорът непременно трябвало да бъде и по същество, и категоричен. Сталин мразел колебливи и неясни изказвания.

Той използвал старата схема, която се използвала в армията на Руската империя. Там първо започвали да говорят най-младшите по чин (при равни чинове – най-младият). Последен говорел най-старшият. Целта била по-младшите и младите да не се влияят от старшите и по-опитните, а да изказват собствено и самостоятелно мнение. Точно така се провеждали и съвещанията при Сталин.

Трябва да се отбележи, че по време на управлението си Сталин запазил обективност към себе си. Възхвалите от рода на „баща на народите“, „велик вожд на пролетариата“ и т. н. били за вестниците и лозунгите по митингите. Но пред самия него, трябвало да се говори кратко, точно и ясно, без ласкателства и подмазвачество.

Точно такъв бил Вячеслав Молотов, министърът на външните работи. Молотов бил силен, принципен и обективен партиен лидер. Бил известен и с изключителната си упоритост. Сталин често спорел с него, понякога дори се вбесявал. Но Молотов винаги оставал на собствената си гледна точка. Такава сила била крайно необходима в атмосферата на всеобщо възвеличаване на Сталин – а той разбирал прекрасно това, затова се примирявал с критиката на Молотов.

Разбира се, Сталин вземал своите решения в условията на диктатура. В такива условия системата се държала най-вече върху прочистването й от онези партийни вождове, които се увличали, самозабравяли се и я компрометирали. При Сталин това ставало по най-ефикасния и бърз, макар и жесток начин – като ги отстрелвали.

Категория:
Личности

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Здравей, ако искаш да получаваш известия по имейл за най-нови публикации в Iskamdaznam.com

Powered by WordPress Popup

Menu Title