В първите години след октомврийския преврат от 1917г., Ленин и неговото обкръжение имали много ниско мнение за интелектуалните способности на Сталин. В края на февруари 1920г. Ленин предложил Йосиф Висарионович да бъде назначен за народен комисар на държавния контрол на РСФСР (Руската съветска федеративна социалистическа република). Някой обаче възразил, че за този пост има друг, много по-умен човек. На това Ленин отговорил: “Нямаме нужда от умен. Нашият забележителен грузинец е достатъчно подходящ“.
Каква била причината за това пренебрежително отношение? Доста проста: Сталин не умеел да говори красиво и енергично. Пламенните речи, способни да възпламенят масите и да ги насочат към стихийни изстъпления, не били силното му място. Сталин бил мълчалив. Той не обичал дългите и проточени разговори – а другарите му от болшевишката партия възприемали това като недостатък.
Времето обаче сложило всичко на мястото му. Например: именно ораторските способности били едно от най-силните качества на Адолф Хитлер. Той можел да говори с часове, а стенографките се карали коя да си почива, а коя да дежури на неговите заседания – защото фюрерът говорел с часове на всякакви теми: от това, дали има хора на Луната, до разкази за боговете на старите тевтонци. И какъв бил резултатът от всичко това: самоубил се в края на Втората световна война.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
