Още

    Как умрял Атила?

    Древните римляни знаели твърде малко за хуните. През IV век, когато се сблъскали за пръв път с тях, римският историк Амиан Марцелин пише: „Племето на хуните живее отвъд Меотийските блата по посока на ледения океан и е диво до крайна мярка. Членовете на тялото им са мускулести и силни, вратовете им са дебели, имат чудовищен и страшен вид, така че могат да бъдат сбъркани с двукраки животни или оприличени на онези грубо изсечени блокове, които строителите поставят в краищата на мостовете. Те не обработват земята и никога не са познавали ралото. Без определено място за живеене, без постоянен дом, без закон или устойчив начин на живот, те се скитат като вечни беглеци, с двуколки, в които прекарват живота си; там техните жени тъкат жалките им дрехи, сношават се с мъжете си, раждат и кърмят децата си до възмъжаването им. Никой от тях не може да отговори на въпроса къде е роден: той е заченат на едно място, роден е на друго, а израсъл на трето. Дори когато няма война, те са коварни, непостоянни, лесно се поддават на всяка най-малка надежда за грабеж и плячка; във всичко разчитат на своята дива ярост. Подобно на лишени от разум животни, те са напълно невежи за това, какво е почтено и непочтено, не може да се вярва на думите им, неграмотни са, не са обвързани с уважение към никоя религия или суеверие, страшно са алчни за злато, и толкова са променливи и гневливи, че в един и същи ден приемат съюзниции се отказват от тях“.

    Изображение на Атила в музей в Унгария. Снимка: Уикипедия

    След няколко десетилетия станало ясно, че хуните не са чак толкова диви. Освен това, някои от тези чергари били наемани от римската армия, така че в крайна сметка Рим разполагал с цял хунски конски корпус. В него служел млад хун на име Атила.

    Колко дълго продължила службата му, не се знае със сигурност. Но в един момент младият воин се уморил да се бие за Рим и решил да се върне при своя народ. Тъй като произхождал от знатен род, успял да стане първо един от главатарите, а след това и единствен владетел на всички хуни, както и на целия съюз от варварски племена, които хуните обединили в своята чергарска империя.

    Хуните воювали в продължение на двадесет години, предимно с римляните. От Източната Римска империя те само вземали огромен данък, но западните земи били подложени на опустошителни набези. Атила управлявал хуните през всичкото това време. Участвал в многобройни битки, но смъртта го настигнала не на бойното поле. Единственото историческо свидетелство за обстоятелствата около смъртта на Атила се намира в записките на Приск Панийски, който бил източноримски (византийски) посланик в двора на вожда на хуните и се предполага, че родом е от тракийски произход. Именно нему принадлежи най-яркото и живо описание на Атила, на неговия двор и начина му на живот.

    Тази история е стигнала до нас чрез преразказа на готския летописец от VI век Йордан. Според Йордан, Приск пише следното за смъртта на Атила: „Той взел за жена – след безбройните жени, както е обичаят на този народ, много красива девойка на име Илдико. Отслабнал на сватбата от голямото наслаждение с нея и натежал от вино и сън, той лежал, плувнал в кръв, която често бликала от ноздрите му – но сега се забавила в обичайния си ход и, като се изляла по смъртоносен път през гърлото, го задушила“.

    Илдико, за която Атила се оженил, според съвременните историци е германската принцеса Хилдегунда. Може би тя била изпратена на Атила като подарък от един от неговите васали. Разбира се, тя е първата заподозряна за смъртта на хунския вожд. Обикновено се смята, че го е отровила като отмъщение заради масовото унищожение на нейния народ – германското племе бургунди (тези събития са описани в епоса „Песен за нибелунгите“). Проблемът обаче е следният: няма никакви доказателства, че самите хуни са считали девойката за виновна.

    Картината на Mor Than Пирът на Атила се основава на един откъс от Приск (нарисуван вдясно, облечен в бяло и държащ своята История. Снимка: Уикипедия

    Британският учен Джон Мен предлага следната версия: хуните пиели много и не само своята ечемичена бира, но и вино, внасяно от Западната Римска империя и Византия. В продължение на 20 години владетелят на хуните пиел алкохол и вероятно в големи количества. Алкохолизмът причинява разширяване на вените в хранопровода. Тези подути вени с отслабени стени може внезапно да се спукат, което води до силно кръвотечение. Ако много пиян човек лежи в безчувствено състояние по гръб, кръвта попада в белите дробове. Ако Атила не бил заспал или бил трезвен, щяло да стане от леглото и да остане жив.

    Опиянението от алкохола, високото кръвно налягане и слабите вени в гърлото – очевидно именно тази комбинация убила страшния вожд на хуните.

    Още публикации

    Коментари

    ВАШИЯТ КОМЕНТАР

    Моля, въведете коментар!
    Моля, въведете името си тук

    Мобилно приложение за Android и iOS

    Най-нови