Древните римляни знаели твърде малко за хуните. През IV век, когато се сблъскали за пръв път с тях, римският историк Амиан Марцелин пише: „Племето на хуните живее отвъд Меотийските блата по посока на ледения океан и е диво до крайна мярка. Членовете на тялото им са мускулести и силни, вратовете им са дебели, имат чудовищен и страшен вид, така че могат да бъдат сбъркани с двукраки животни или оприличени на онези грубо изсечени блокове, които строителите поставят в краищата на мостовете. Те не обработват земята и никога не са познавали ралото. Без определено място за живеене, без постоянен дом, без закон или устойчив начин на живот, те се скитат като вечни беглеци, с двуколки, в които прекарват живота си; там техните жени тъкат жалките им дрехи, сношават се с мъжете си, раждат и кърмят децата си до възмъжаването им. Никой от тях не може да отговори на въпроса къде е роден: той е заченат на едно място, роден е на друго, а израсъл на трето. Дори когато няма война, те са коварни, непостоянни, лесно се поддават на всяка най-малка надежда за грабеж и плячка; във всичко разчитат на своята дива ярост. Подобно на лишени от разум животни, те са напълно невежи за това, какво е почтено и непочтено, не може да се вярва на думите им, неграмотни са, не са обвързани с уважение към никоя религия или суеверие, страшно са алчни за злато, и толкова са променливи и гневливи, че в един и същи ден приемат съюзниции се отказват от тях“.
След няколко десетилетия станало ясно, че хуните не са чак толкова диви. Освен това, някои от тези чергари били наемани от римската армия, така че в крайна сметка Рим разполагал с цял хунски конски корпус. В него служел млад хун на име Атила.
Колко дълго продължила службата му, не се знае със сигурност. Но в един момент младият воин се уморил да се бие за Рим и решил да се върне при своя народ. Тъй като произхождал от знатен род, успял да стане първо един от главатарите, а след това и единствен владетел на всички хуни, както и на целия съюз от варварски племена, които хуните обединили в своята чергарска империя.
Хуните воювали в продължение на двадесет години, предимно с римляните. От Източната Римска империя те само вземали огромен данък, но западните земи били подложени на опустошителни набези. Атила управлявал хуните през всичкото това време. Участвал в многобройни битки, но смъртта го настигнала не на бойното поле. Единственото историческо свидетелство за обстоятелствата около смъртта на Атила се намира в записките на Приск Панийски, който бил източноримски (византийски) посланик в двора на вожда на хуните и се предполага, че родом е от тракийски произход. Именно нему принадлежи най-яркото и живо описание на Атила, на неговия двор и начина му на живот.
Тази история е стигнала до нас чрез преразказа на готския летописец от VI век Йордан. Според Йордан, Приск пише следното за смъртта на Атила: „Той взел за жена – след безбройните жени, както е обичаят на този народ, много красива девойка на име Илдико. Отслабнал на сватбата от голямото наслаждение с нея и натежал от вино и сън, той лежал, плувнал в кръв, която често бликала от ноздрите му – но сега се забавила в обичайния си ход и, като се изляла по смъртоносен път през гърлото, го задушила“.
Илдико, за която Атила се оженил, според съвременните историци е германската принцеса Хилдегунда. Може би тя била изпратена на Атила като подарък от един от неговите васали. Разбира се, тя е първата заподозряна за смъртта на хунския вожд. Обикновено се смята, че го е отровила като отмъщение заради масовото унищожение на нейния народ – германското племе бургунди (тези събития са описани в епоса „Песен за нибелунгите“). Проблемът обаче е следният: няма никакви доказателства, че самите хуни са считали девойката за виновна.
Британският учен Джон Мен предлага следната версия: хуните пиели много и не само своята ечемичена бира, но и вино, внасяно от Западната Римска империя и Византия. В продължение на 20 години владетелят на хуните пиел алкохол и вероятно в големи количества. Алкохолизмът причинява разширяване на вените в хранопровода. Тези подути вени с отслабени стени може внезапно да се спукат, което води до силно кръвотечение. Ако много пиян човек лежи в безчувствено състояние по гръб, кръвта попада в белите дробове. Ако Атила не бил заспал или бил трезвен, щяло да стане от леглото и да остане жив.
Опиянението от алкохола, високото кръвно налягане и слабите вени в гърлото – очевидно именно тази комбинация убила страшния вожд на хуните.
–
