апр. 10, 2020
746 Views

Кой е виновен за Вартоломеевата нощ?

Автор:

Всички познават събитията през Вартоломеевата нощ – страшно клане, организирано от парижки католици през август 1572 г. Смята се, че това кърваво събитие било заповядано от Екатерина Медичи – майката на френския крал Шарл IX.

Но, в интерес на истината, има доказателства, които позволяват на някои историци да смятат, че самата Екатерина не е била инициаторка на всичко, което се случило тогава. Просто поданиците искрено се стремели да защитят своя крал, в когото те твърдо вярвали – така било прието по онова време.

Вартоломеевата нощ, картина от Франсоа Дюбоа (1529-84).

Важно е, освен това, да се разбере, че самите протестанти далеч не били невинни агънца. Те също провокирали много страшни събития в онази жестока епоха. В „Тримата мускетари“ един от слугите на героите разказва за своето семейство: как бащата лесно променял вярата си според както било по-изгодно в момента; затова възпитал единия от синовете си като протестант, а другия – католик. Този епизод дава много точна дефиниция на ситуацията по онова време и колко силно било разцеплението в обществото. Тогавашното съзнание не позволявало примирение по въпросите на вярата. Затова никой не искал да отстъпи. Хугенотите убивали католици, католиците – хугеноти. Това се наричало „равновесие“.

Според идеологическите шаблони, възприети в европейската историография през ХІХ в., досега се смяташе, че ужким „лошите“ католици не давали на „добрите“ протестанти да извършват богослуженията в някаква по-свободна форма. Всъщност, протестантите използвали насилия не по-малко от противниците си. Но просто били по-хитри и придавали на своите действия някои ритуални черти, които формирали в съзнанието на обществото оправдание за техните зверства. Например, просто избивали монасите в даден манастир и хвърляли телата им в реката – един вид, за да пречистят грешниците с вода. Така, че е трудно да се каже кой бил по-голям лицемер – дали техните пастори или католическата Инквизиция.

През 1566 г. испанският католически крал Филип II отвлякъл вниманието си да потушава размириците в Холандия. Французите били донякъде притеснени от концентрацията на испанските сили на техните граници, затова подсилили охраната им с 6000 швейцарци – най-добрите наемници по онова време. Това, от своя страна, уплашило някои от лидерите на хугенотите-протестанти – те решили, че концентрацията на католически сили е в тяхна вреда. Затова решили да вземат крал Шарл IX като заложник. Тогава той бил отседнал с майка си Екатерина Медичи и двора в замъка Монсо. Протестантите започнали да струпват сили близо до замъка. В кралската свита забелязали това. Отначало ситуацията изглеждала нелепа, защото нямало особен повод за ескалация на конфликта. Но веднага след като слуховете се потвърдили, Екатерина и обкръжението й се преместили в замъка Мо, където извикали и швейцарците – ситуацията по границите се била успокоила.

Швейцарците се построили в огромно каре, като в средата поставили краля и Екатерина. Така кралските особи поели към Париж. По пътя кавалерията на протестантите няколко пъти кръстосвала пътя на шествието, но правилно преценила съотношението на силите и не посмяла да нападне. Така, че не се случило нищо непоправимо – но Екатерина Медичи запомнила всичко това.

През 1567 г. в град Ним протестантите предложили свой кандидат на изборите за сенешал – местен военен управител. Кралският наместник на областта обаче отхвърлил кандидатурата му.

Хугенотите решили да си отмъстят. Събрали в двора на епископския дворец всички видни католици в региона (главно монаси и свещеници) под предлог да обсъждат ситуацията – но вместо това просто ги изклали, след което хвърлили телата им в кладенец; един вид, водата да измие греховете. Така били избили около 90 души. За стандартите на онова време не били много – но там нямало прости жертви, а само най-уважавани и авторитетни духовници.

Освен това, протестантите редовно осквернявали икони, статуи и други предмети, свещени за католиците. Всички тези действия бързо ставали известни в Париж. Така, че не бива да мислим, че ръцете само на едната страна били в кръв. Тази война не знаела нито милост, нито благородство.

Така че, когато настъпила Вартоломеевата нощ, в която във Франция били ликвидирани 30 хиляди протестанти, мненията за това в цивилизования свят тогава били много различни – не съществувало единодушно осъждане. Например, руският цар Иван Грозни доста рязко и остро осъдил действията на католиците.

За разлика от него, папа Григорий XIII устроил празници с фойерверки и безплатни угощения, след което изпратил поздравления до френския кралски двор.

 

loading...
Категория:
История · Любопитно
loading...

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu