Водата е животоподдържащо вещество. Съществуването на всяко живо същество на Земята би било невъзможно, ако нямаше вода. Невероятно е как такава на пръв поглед проста комбинация между два водородни и един кислороден атом, е станала толкова важна за целия живот на планетата. Както човешкото тяло, така и повърхността на Земята, се състоят от около 70% вода. Какво ще се случи, ако тя изчезне?
Ако можехме да пресушим всички океани и езера, за да достигнем до иначе труднодостъпните дълбочини, какви възможности ще получим ние, хората? Дали бихме могли да изучим останките от потъналите кораби, да открием чудовището от Лох Нес или бихме могли да разберем точно колко дълбоко може да има живот?
В началото може да изглежда, че без вода, Земята би изглеждала като изцеден лимон – все пак, по-голяма част от онова, което виждаме, когато се вглеждаме в планетата ни, са огромните количества океани и морета. Сушата заема 29% от повърхността на Земята. Световните океани ни изглеждат прекалено дълбоки и не сме ги изучили дори наполовина. Но ако всичката вода на Земята изчезне, промените във външния вид биха били нищожни и почти незабележими за нас. Все пак разликата между най-високия връх и най-дълбоката точка на океанското дъно е по-малка от 20 километра. Но това е само началото. Ако водата изчезне, би ни очаквало мрачно и сухо бъдеще. Венера и Марс са добър пример за това какъв би бил животът на нашата планета, ако нямаше вода.
Първата, Венера, е истински ад. Това е най-горещата планета в Слънчевата система и е обгърната от дебел слой облаци, от които вали сярна киселина. Интересното е, че въпреки това, Венера е близка до Земята по своите характеристики – размерът и масата на двете планети са почти еднакви. НАСА изучава нашата зла сестра планета и това, което се намира под дебелия слой облаци. Учените откриват, че на Венера някога е съществувала вода и дори е възможно да е съществувал и живот. В момента това за нас изглежда напълно невероятно, особено наблюдавайки сегашните условия на Венера. Какво се е случило?
Венера е по-близо до Слънцето, отколкото Земята и до нея достига 2 пъти повече слънчева радиация. Ултравиолетовата светлина разделя водната молекула на водород и кислород, след което водородът „излита“ в космическото пространство. Кислородът, съединен с въглерода се превръща в онази тежка атмосфера, обгръщаща планетата. Тези облаци стоплят повърхността на Венера като одеяло, правейки ситуацията още по-лоша. Учените наричат това „The runaway greenhouse effect”. Всичко това е отчайващо за нас, защото след милиарди години, когато Слънцето стане по-горещо, температурата на Земята ще стане непоносима и водата в океаните ще се изпари. Тогава Венера и Земята ще станат почти неразличими една от друга.
А Марс? Учените смятат, че в не толкова далечното минало, на повърхността на Марс, която сега е покрита с железен оксид, е имало гигантски океани, разпростиращи се на милиони квадратни километри. Днес учените виждат само останките от океаните под формата на камъчета, пръст и следи, които биха се образували само от движеща се течност. Ако разтопим всичката вода, която сега се намира на полярните шапки на Марс, водата би покрила равномерно цялата планета и би била с дълбочина средно от 21 метра. Имало е период, през който на Марс е имало 7 пъти повече вода. Според учените последната река на Червената планета е пресъхнала само преди 200 000 години – това е само миг от геоложкото време.
Земята би била напълно различна, ако водата изчезне. Не би имало хора, обикалящи света, не би имало животни, не би имало растения. Животът би бил напълно непознат за нас. Водата е живот. Тя е нещо, което, ако не успеем да оценим навреме, бихме могли много лесно да изгубим.
