дек. 5, 2019
1140 Views

Какво е допаминов глад и какво може да се постигне с него

Автор:

Напоследък допаминовото гладуване е популярно, представя се от мнозина като панацея за всички психологически проблеми. Според привържениците на тази техника, тя помага напълно да рестартирате мозъка и отново да започнете да се наслаждавате на простите радости от ежедневието. Казват, че всичко това е прекрасно, но наистина ли работи?

Джеймс Синк има опит с прилагане на допаминова диета и описва как протича процеса. Той се опитва да се откъсне от стимулите на света около него, доколкото е възможно днес. Спира да се храни и консумира само вода, изключва и скрива лаптопа си и поставя смартфона си настрана, както и се опитва да не говори с никого и дори да избягва зрителен контакт с него.

В случая на Джеймс е много трудно да следват всички тези правила, тъй като той се занимава с частно предприемачество в областта на IT-технологиите. Освен това той е примерен семеен човек и около него винаги има скъпи хора.

Късметлия съм – имам разбиращи приятели и членове на семейството, казва предприемачът от Силиконовата долина. – Предупреждавам ги предварително: На 17 ноември имам допаминова диета, съжалявам, но не може да се свържете с мен. Не е, защото не ви обичам, просто ми е необходимо. В началото изглеждаше малко странно, но сега всички вече са свикнали. Те се усмихват и го приемат за даденост.

В областта на високите технологии има много привърженици на допаминовото гладуване. В Силиконовата долина това отдавна е тенденция, както знаете, те гледат с увереност към бъдещето. В същото време съществува мнение, че новият метод за емоционално възстановяване не е нищо повече от метод на медитация, известен от древността, просто облечен в модерна форма. И какво мислят експертите за това?

Допаминът е сравнително наскоро открит невротрансмитер, произвеждащ се от специална зона на човешкия мозък и служи като своеобразна „награда“. Това съединение често и неправилно се нарича хормон на радост или удоволствие.

Джошуа Бърк, професор по неврология и психиатрия в Калифорнийския университет в Сан Франциско, описа как работи нашата вътрешна система за възнаграждения.

Външните стимули, особено неочакваните важни събития, могат да задействат производството му в организма. Те могат да бъдат много различни – от внезапни неприятни звуци до стимули, които въз основа на предишен опит са станали свързани с награда.

Има ли смисъл от допаминов пост?

Защо феновете на допаминовото гладуване се нуждаят от това? Тези хора вярват, че съвременният живот ги е направил твърде зависими от дозите допамин, получени чрез ядене на вкусна храна, използване на социални мрежи и съвременни джаджи.

Самият Джеймс Синк обяснява това от гледна точка, че постоянният прием на допамин ни прави имунизирани към този невротрансмитер и развива толерантност към неговите дози, както е при наркоманите. След гладуването мозъкът ни се отървава от това състояние и отново започва адекватно да реагира дори на най-простите и достъпни удоволствия от ежедневието.

Психологът Камерън Сепах твърди, че повечето от пациентите му живеят и работят в Силиконовата долина. Според него принципът на този пост се основава на добре познатия на съвременните психолози метод на терапия, който има простото и ясно име „контрол върху стимулите“. Тази терапия помага на пациенти с различни сериозни зависимости, като просто елиминира тригерите.

Д-р Сепах казава, че подобен „контрол на стимулите“ е чудесен начин за оптимизиране на самочувствието и ефективността на висшето ръководство на големите компании в Силиконовата долина. Работата им, свързана с постоянен стрес и напрежение, причинява появата на зависимости, чрез които шефовете се опитват да намалят натиска на негативните фактори върху психиката си.

Но пълното отхвърляне на съвременните технологии и социалните мрежи ще доведе до крах на кариерата им, така че Камерън Сепах вярва, че не си струва да  се отива твърде далеч и частично ограничение или краткосрочен отказ от тези фактори е достатъчно. Дори частичните мерки дават възможност на пациентите на д-р Сепах да почувстват връщане на настроението и вкуса към живота, да повишат работоспособността и способността си да се концентрират.

Друг плюс на този тип глад е, че той освобождава време за здравословни навици. Самият Сепах с радост говори за първия си опит, който случайно добил в детството си.

След продължително въздържание от храна, свързана със здравословни проблеми, младият Камерън отхапал парче праскова и получил невероятни усещания, които носи със себе си през целия си живот. След това той специално започнал да гладува, когато все още бил в университета. Месечното гладуване му станало навик за цял живот и психологът няма намерение да се отказва от него.

Освен това на всеки три месеца той си урежда допаминов глад, като отказва за известно време съвременните информационни технологии и комуникацията с хората.

За мен лишаването от свръх домапин е синтез на различни форми на гладуване, които съм опитвал през целия си живот. И като синтез, той дава многостранен положителен ефект.

 По време на гладуването той си поставя задачата да ограничи стимулите в три основни области: в околната среда, в поведението и в храната. Камерън Сепах не слуша музика, не използва електронни устройства, не включва светлината, не яде и не приема хранителни добавки. Разбира се, в такива периоди психологът напълно избягва да общува с хората.

Той твърди, че всички тези състояния са много трудни за спазване в наше време и е особено трудно да се намери време за такова емоционално прочистване. Според експерта обаче си струва и никой не е съжалявал, че е оставил настрана всичко и малко е „погладувал”.

Прищявка или ефективна техника?

Но въпреки масата на положителните отзиви, не всеки е сигурен в ползите от допаминовата диета. Професор Джошуа Бърк предупреждава, че допаминът не е пряко свързан с удоволствието или чувството на радост. Ученият не е запознат със случаите, когато отказвайки нещо, гладуващият човек е успял да понижи нивото на допамин в мозъка си.

Това е просто хоби, а не контролирано проучване. Разбира се, това звучи доста правдоподобно: ако спрете да проверявате акаунта си в социалните медии за известно време и се въздържате от редовни партита, това наистина ще ви е от полза. Но е малко вероятно това да е свързано по някакъв начин с допамина. 

С други думи, трудно е да отречете, че ще бъдете облекчени, ако временно изоставите действия, които предизвикват силна възбуда или носят стрес. Но в същото време Бърк е сигурен, че контролирането на допамина не е причина да се изолирате от приятел, който се нуждае от вашия съвет в този конкретен период от време.

Ейми Милтън, преподавател по психология в Cambridge College of Downing, също е убедена, че производството на допамин и човешкото поведение по време на гладуване не са свързани. Но жената напълно се съгласява, че превантивният отказ от определени стимули би бил полезен за всеки.

Независимо от това Милтън смята, че привържениците на допаминовата диета не са измислили нищо ново, тъй като преди 2500 години е имало практика на медитация при будизма. През последните години това забравено изкуство за отпускане отново набира популярност и семинарите, провеждани от техниките на Махаши Саядо и Сатя Нараян Гоенка, събират много хора.

Обобщавайки, можем да кажем, че всички експерти като един считат допаминовият пост за полезен и необходим. Но в същото време мнозина се фокусират върху факта, че не бива да издигате тази практика до ранг на култ и да организирате дълги аскетични маратони, непонятни за другите и развалящи отношенията с тях. Не забравяйте за други начини за справяне със стреса, по-малко трудни за изпълнение, но също толкова ефективни.

loading...
Категория:
Любопитно · Наука · Човекът
loading...

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu