Японски учени са изследвали функциите на мозъка на котката. Оказало се, че котките са по-умни от повечето опитомени животни и по никакъв начин не са с по-лош интелект от фаворитите по животински коефициент на интелигентност – кучетата.
Японците са известни любители на котките. Тези домашни любимци в Земята на изгряващото слънце средно оцеляват до 12-годишна възраст. Доказано е, че котките имат уникална мозъчна функция: способността да се работи с епизодична памет. Това означава, че животното си спомня всичко, което се случва с него и ако е необходимо, извлича нужната информация от епизодичната памет.
Сахо Такаги, японски психолог от университета в Киото, е убеден, че способността да се използва епизодичната памет е пряко свързана с аналитичните функции на мозъка. Това е този тип съзнание, което човек има. Така че, котките си спомнят напълно важни за тях подробностите, свързани с емоциите: мигове на удоволствие от храна, удоволствие от почивка или комуникация. В допълнение, учените са сигурни: котките решават тестовете не по-лошо от обучените кучета. Само че, тъкмо тук е нюансът: кучетата са били специално обучени за разлика от котките.
По природа интелигентните котки, точно както и кучетата, различават човешките емоции, разбират не само жестовете, но и израженията на лицето! Учените от Университета в Оукланд (САЩ) провели експеримент и доказали, че усмихващото се лице на човека се възприема от котката като сигнал за комуникация: тя започва да се търка и се докосва до човека. Но от намръщения собственик, стои настрана.
Освен това, котките не смятат за задължение да реагират на човек по начина, по който той иска. Тоест, да си въртят опашката и да носят чехлите.
Това са някои от особеностите на пухкавите домашни любимци, но не бива да се пренебрегва и един друг факт, свързан с отрицателни емоции.
Една от „придобивките“, когато имаш котка за приятел, е заболяване, причинявано от одраскването – така наречената доброкачествена лимфоретикулоза, която заплашва човек само, когато е в пряк контакт с котка. Заразяването може да стане и с целувка, когато животното и собственикът си общуват.
Според ново проучване, проведено от специалисти от Центровете за контрол и превенция на заболяванията, най-голямата опасност представляват малките котенца. Причиняващият агент на болестта при одраскването от котки е бактерията Bartonella henselae, която котките получават от бълхите. Тя също обитава екскрементите на насекоми, които се намират в животинската козина. Стремежът към чистотата води до факта, че бактериите в голям брой се срещат по ноктите на котките и на езика, откъдето те стигат директно до човека. Честите симптоми на заболяването включват умора, повишена температура и увеличение на лимфните възли. Заболяването протича леко, а у човека се изработва силен имунитет. Според последните данни около 12 000 души страдат от тази болест всяка година в Съединените щати и приблизително 500 от тях се нуждаят от хоспитализация. В някои отделни случаи заболяването води до развитие на мозъчни тумори, сърдечно увреждане и сепсис. Всяко от тези усложнения може да бъде фатално, ако пациентът не получи подходящо лечение. В основната група на риска от инфекция с болестта от драскотини от котки са хората с имунна недостатъчност, например HIV-позитивните. Тяхната отслабена имунна система не се справя с атаките на бактериите, което често води до усложнения. На второ място са децата, които имат най-чести контакти с домашните любимци и са много по-малко склонни да избягват острите им нокти.
Що се отнася до котетата, повишената опасност идва от тях, защото бактериите се намират в собствената им кръв.
Най-препоръчително е добре да си измиете ръцете, след като общувате с котката и да минимизирате приятелските й целувки, за да не прекарате няколко седмици в болницата.
