Почти може да се обзаложим, че повечето читатели или зрители на „Тримата мускетари“ си представят капитан дьо Тревил такъв, каквито са неговите филмови образи – военен в напреднала средна възраст, често нисичък, което засилва комедийния му ефект. Общо взето, персонаж, на чийто фон главните герои изпъкват още повече. Но при Александър Дюма това е съвсем различен персонаж.
На първо място, не толкова воин (макар, че е храбрец), колкото опитен придворен. Приятел на краля още от детството. Както казва г-н д’Артанян-баща: „Като дете той имаше честта да играе с нашия крал Людовик Тринадесети – Бог да го благослови! Случваше се техните игри да преминават в тупаници. Юмруците, с които той налагаше краля, вдъхнаха на Негово величество голямо уважение и приятелски чувства към господин дьо Тревил“.
Капитан дьо Тревил владеел изкуството на придворната интрига, но все пак си оставал честен човек. И още нещо: въпреки изтощителните походи и при всички трудности на военния живот, той бил отчаян търсач на деликатни приключения, изискан кавалер, който знаел как да блесне пред дамите. За победите му на това „бойно поле“ се носели легенди.
Но най-важното: без съучастието на дьо Тревил прочутото пътуване на д’Артанян до Англия, откъдето донесъл брилянтеното колие и така спасил кралицата, просто нямало да се осъществи, да не говорим за някакъв успешен резултат. И наистина: как един обикновен млад гасконец може да напусне Париж, когато е на служба? Но неговият командир, господин де-з-Есар, бил зет на капитан дьо Тревил, затова трябвало само една молба към капитана и да получи отпуск.
Като опитен придворен, дьо Тревил не иска да знае къде се отправя д`Артанян – но като негов добър и по-възрастен приятен просто го пита какво му е необходимо. До ден-днешен това си остава класика в жанра на придворните, шпионски, мафиотски и всякакви други интриги – няма нужда човек да знае повече от това, което е необходимо за успеха на някакво начинание, ако не иска да си спечели допълнителни главоболия. Мъдростта си е мъдрост във всички времена и епохи.
Също така, дьо Тревил дава идеята на д`Артанян да вземе със себе си своите трима приятели. После дава и отпуск на Атос, Портос и Арамис, за да придружат д`Артанян. Дотогава идеята на Констанс да изпрати любимия си в Лондон е просто женска мечта без реална връзка с живота. Идеята на д`Артанян сам да хукне за Лондон пък е обикновена младежка авантюра. Но когато с организацията на всичко се заема дьо Тревил – нещата стават реални. Именно здравият разум на капитана позволил на д’Артанян и неговите приятели да изпълнят поръчката на кралицата.
А и по-нататък дьо Тревил периодично ръководи младия герой. Изпраща го на поход, за да открие приятелите си, изчезнали по рискования маршрут. Дава му добри съвети за диаманта, подарен от кралицата, за миледи Уинтър и по други въпроси. Именно Тревил чрез Атос предупреждава д’Артанян да не посещава дома на съмнителната миледи. Ако д’Артанян се беше съобразил с този съвет, щеше да избегне много неприятности по житейския си път.
Остава да се признае: в целия роман става ясно, че д’Артанян е успял да спаси живота си и дори да постигне своята цел благодарение на двама души: на грижите и добрите съвети на капитан дьо Тревил, както и на милостта на своя най-голям враг – кардинал Ришельо. Кардиналът обаче е друга история.
