Почти може да се обзаложим, че повечето читатели или зрители на „Тримата мускетари“ си представят капитан дьо Тревил такъв, каквито са неговите филмови образи – военен в напреднала средна възраст, често нисичък, което засилва комедийния му ефект. Общо взето, персонаж, на чийто фон главните герои изпъкват още повече. Но при Александър Дюма това е съвсем различен персонаж.
На първо място, не толкова воин (макар, че е храбрец), колкото опитен придворен. Приятел на краля още от детството. Както казва г-н д’Артанян-баща: “Като дете той имаше честта да играе с нашия крал Людовик Тринадесети – Бог да го благослови! Случваше се техните игри да преминават в тупаници. Юмруците, с които той налагаше краля, вдъхнаха на Негово величество голямо уважение и приятелски чувства към господин дьо Тревил“.
Капитан дьо Тревил владеел изкуството на придворната интрига, но все пак си оставал честен човек. И още нещо: въпреки изтощителните походи и при всички трудности на военния живот, той бил отчаян търсач на деликатни приключения, изискан кавалер, който знаел как да блесне пред дамите. За победите му на това „бойно поле“ се носели легенди.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
