През 1913 г. в Кюснахт, край езерото Цюрих, един от най-обещаващите психиатри в Европа започва пътуване, което прилича повече на слизане в подземен свят, отколкото на научно изследване. Той вече е скъсал с големия си наставник Зигмунд Фройд. Пациенти го напускат. Престижът му се клати. Вътре в него се надигат образи, гласове, сънища и видения, които той не може да обясни с обикновена логика. Вместо да избяга от тях, той решава да ги последва.
Така започва най-опасният и най-плодотворен период в живота на Карл Юнг. Той нарича това „сблъсък с несъзнаваното“. Записва виденията си, разговаря с вътрешни фигури, рисува символи, събира образи, които по-късно ще се превърнат в основа на една нова психология. Това не е лаборатория с инструменти, а лаборатория на душата. И рискът е огромен: да се доближиш до хаоса, без да бъдеш погълнат от него.
Детето, което гледаше навътре
Карл Юнг е роден на 26 юли 1875 г. в Кесвил, Швейцария, край Боденското езеро. Семейството му е пропито от религия, медицина и вътрешни напрежения. Баща му, Паул Юнг, е пастор в Швейцарската реформирана църква. Майка му Емилие произхожда от духовническо семейство, но страда от нестабилност, която оставя дълбока следа в детството на сина ѝ.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
