Още

    5 неуспешни начина за спасяването на света

    Хибриди, пазарски торбички за многократна употреба, рециклируеми памперси – всеки се опитва да помогне за спасяването на света. Дори цели индустрии са станали социално отговорни, за да оставят след себе си по-добър свят, който да наследят роботите, щом го превземат.

    Но в повечето случаи тези неща само ни карат да се чувстваме по-добре. Нищо друго.

    Купуване на органично отглеждана храна

    Изглежда логично. Органичната храна е отглеждана без химична тор, хормон и пестициди. Липсата на тези химикали означава по-полезна храна и по-малко замърсяване на планетата. Всичко, което е органично и естествено би трябвало да е по-добро, нали?

    Само че не е така. Тази храна може изобщо да не е по-полезна. Да не говорим, че вероятно даже не можете да си я позволите. Влиянието, което има върху планетата пък може да е дори по-лошо.

    Работата е там, че тези химични торове и пестициди са изобретени с причина и тя е да се увеличи производството. Оказва се, че органичното фермерство е доста неефективно. Държането за ръце в кръг около нивата и добрите мисли не правят нищо срещу вредителите, които искат да изядат посевите ви и плевелите, които искат да ги задушат. Един акър земеделска земя произвежда 200% повече зърно, отколкото преди 70 години. Същото важи за месото и пилетата. Всичко това е благодарение на химикалите.

    Ако ги махнем, внезапно ще започнем да получаваме много по-малко храна от същата площ обработваема земя. Според един нобелов лауреат, ако преминем към органични храни, бихме могли да нахраним около 4 милиарда души. Това звучи чудесно, само че не и за останалите 2.5 милиарда, които ще умрат от глад.

    Въпреки всички твърдения, че използваните химикали са лоши за нас, оказва се, че броят на раково болни е спаднал с 15%, откакто фермерите са започнали да ползват химикали. Как е възможно това? Ами така хората могат да си позволяват да купуват повече плодове и зеленчуци, понеже се отглежда по-голямо количество. Това е една от причината средната продължителност на живота да е скочила с близо 10 години за последния половин век.

    Що се отнася до околната среда, оказва се, че органичните храни си имат свои проблеми. Понеже отглеждането им е много по-неефективно, получава се недостиг на храна. Това налага транспортирането на храна от по-далеч. Не сме учени, но мислим, че транспортирането на цистерна с прясно мляко от 2000км по магистрала, задимена от дизелови изпарения, вероятно не е много полезно за вас.

    Отказване на ваксините

    Хората отказват да приемат ваксините, защото ги смятат за отровни. В зависимост кой сайт четете или кой епизод на Опра сте гледали, ваксините съдържат отровен живак и причиняват всичко от аутизъм до синдром на внезапната детска смърт.

    Макар тези противници на ваксините да имат добри намерения, техните твърдения не са подкрепени от никакви истински доказателства.

    Целият шум около аутизма е базиран на доклад от 1998г, който е отхвърлен от всички големи здравни организации, а през 2004г дори авторите се отричат от него. В научния свят това е като да плюеш на себе си.

    Що се отнася до синдромът на внезапната детска смърт, проучванията показват, че случаите всъщност са спаднали с 40%, докато броят на ваксинираните нараства.

    Много от отправяните критики към ваксините се базират на това, че съдържат живак. В това има само два проблема. Видът на използвания живак не е опасен и въпреки това са спрели да го използват през 2001г.

    Не казваме, че при ваксините не съществува риск. Както при всяко лекарство, страничните ефекти са напълно реални. Но шансовете за нещо по-сериозно са много малки, сравнени с риска от истинската болест.

    Проблемът е, че когато повече родители решат да не ваксинират децата си, тези малки фабрики за бацили правят това, което умеят най-добре и избухват епидемии. Тогава резултатът са много малки бебета, които обикалят и заразяват хората, като някакъв много сладурски зомби апокалипсис.

    Рециклиране

    Всички чуваме как, ако не започнем да рециклираме, скоро горите ни ще свършат и ще живеем сред планини от собствения ни боклук, също като в „Wall-E“.

    Предполага се, че рециклирането помага за използването на по-малко ресурси и намалява замърсяването, нали? Какво лошо може да има в това?

    Представата за хартиената индустрия, която отсича последното дърво и всички се борим за глътка кислород, е просто нелепа. През последните години броят на дърветата се е увеличил, защото компаниите засяват повече нови дървета, за да си подсигурят бъдещето.

    Също толкова нелепи са приказките за планини от боклуци, сред които ще живеем, понеже за разграждането им са нужни хиляди години. Експерти от университета Гонзага в САЩ, които са имали доста свободно време, са изчислили, че със сегашното темпо, целият боклук на страната за следващите 1000 години би се побрал на сметище с площ 55кв.км. и дълбоко 90 метра.

    А като стане въпрос за пестене на ресурси от рециклирането. Тук въпросът е малко спорен, защото зависи дали смятаме човешкият труд като ресурс. Рециклирането изисква повече камиони, повече работници и повече хора, които да ръководят целия процес. В Лос Анжелис например има 12 пъти повече боклукчийски камиони, отколкото щеше да има, ако не беше програмата за рециклиране. Също както при онези кретени, които отиват с колата до фитнеса, за да бягат на пътеката, след което пак с колата отиват до магазина, който е на ъгъла, за да си купят свински ребърца и безалкохолно – накрая не е ясно каква е ползата.

    Освен това повторното използване на нещо невинаги е по-добър вариант от това просто да го изхвърлиш. Химик от университета Виктория е изчислил, че трябва да използваш керамична чаша 1000 пъти, за да се окаже по-добър избор от чашите за еднократна употреба. Това е така, защото е нужна много повече енергия за произвеждането на тази чаша и миенето й с вода след всяко използване.

    Разбира се това не означава да започнете да живеете само с чинии и дрехи за еднократна употреба и да си хвърляте боклука по улиците. Проблемът обаче не е такъв, какъвто са ни го представяли.

    Използването на антибактериален сапун

    Бактериите ни разболяват. Единственият начин да останем здрави, е като убием тези малки вредители. Говорим за бактериите де, не за децата.

    В днешно време всичко е антибактериално: сапуна, лосиона за ръце, лубриканта. За нула време ще им видим сметката на тези бактерии.

    Природата е забавно нещо. Но не като мръснишки виц, а повече като история за ужасяваща смърт, предхождана от агонизиращо страдание. Работата е там, че макар да е много лесно да убиеш много от дадено нещо, много трудно е да убиеш всичкото. В резултат на това оцелелите са много по-корави и ядосани.

    Чрез използването на антибактериални продукти убиваме слабите бактерии, докато по-силните оцеляват и стават дори още по-силни. Дарвизмът работи на пълна газ.

    Това вече се е случило със стафилококовата бактерия, която се присмива на пеницилина, както Супермен се присмива на куршумите.

    И сякаш идеята за супер бактериите не е достатъчно страшна, но се оказва, че същите химикали, които използваме, за да ги убием, всъщност ни разболяват.  Активната съставка на антибактериалния сапун оказва влияние на хормоните и нервната система. Всъщност същите тези химикали се откриват в урината на 75% от хората, което означава, че отровата вече е във вас.

    Търговия с въглеродните емисии

    Освен ако не смятате, че би било яко Земята да се превърне в пустинната планета Татуин, вероятно искате да спрете глобалното затопляне.

    Целта на търговията с въглеродни емисии е да платиш на някой друг да намали неговите емисии на въглероден диоксид с толкова, колкото ти изпускаш над допустимото в атмосферата.

    Какво му е лошото? Ами накрая може да се окаже, че просто плащаш, за да не ти тежи на съвестта. В общи линии купуваш обещание от някой друг, че той ще намали въглеродните си емисии с определено количество. Проблемът е, че няма стандарт или орган, който да следи тези неща.

    Разследванията често откриват, че хората, които търгуват с въглеродни емисии просто са купили напразни обещания. Дори компанията, с която си сключил сделката, да намали емисиите си, вероятно няма никаква полза от това, защото и без друго е щяла да го направи.

    Още публикации

    Коментари

    ВАШИЯТ КОМЕНТАР

    Моля, въведете коментар!
    Моля, въведете името си тук

    Мобилно приложение за Android и iOS

    Най-нови