мар. 6, 2017
16611 Views

Катари – какво не знаем за френските богомили?

Автор:

Векове наред е валидна сентенцията Ex oriente lux, в смисъл, че всичко напредничаво, модерно и добро идва от изток, както слънцето огрява първо от изток. Днес е обратното, затова понякога трудно си представяме, че в миналото западните държави вземат за пример източните, като възприемат източни традиции в своя духовен живот.

Знае се, че по времето на цар Петър I (927-969) в България се появява богомилската секта. В „Беседа против богомилите“ българският книжовник Презвитер Козма (X в.) пише: „Случи се, че в годините на правоверния цар Петър в българската земя се появи поп по име Богомил – по-вярно е да се нарече Богунемил. Той пръв почна да проповядва ерес по българската земя.“

Ереста на поп Богомил (богомилството) получава широко разпространение на запад. Най-голяма става популярността ѝ във Франция, където срещу местните богомили се организира кръстоносен поход по настояване на римския папа. Френските богомили традиционно са наричани катари.

Чрез богомилството катарите възприемат и по-стари източни ереси, каквито са манихейството и павликянството. Сходството между всички тези еретически учения е, че утвърждават дуализъм в религиозно отношение: последователите им смятат, че има Бог на Доброто и Бог на Злото, които са в непримирима и вечна вражда. Доброто поражда Светлина и Дух, а Злото – Мрак и Материя. Дълг на всеки френски богомил (катар) е да застане на страната на Доброто. Изборът на Доброто изисква еретиците да се наричат помежду си „добри хора“. Обръщенията „добри човече“ и „добри християнино“ са особено характерни в разговор между катари. Враговете на еретиците ги наричат или „катари“, или „албигойци“, или „бугри“ (българи).

Катарите, както и всички подобни сектанти, си вярват, че те са истинските християни и че техните религиозни разбирания са верните. Тяхната организация продължава да съществува и до наши дни. В молитвите си те се обръщат за помощ към Бога на Доброто, който да ги закриля от Бога на Злото и да не ги оставя да загинат в света на злото. Според катарите земният свят е дяволско творение. Затова те отказват да се подчиняват на каквито и да били земни институции, освен на своята. Не признават християнската църква и символите ѝ (кръста, тайнствата, храмовете), считат Христос за обикновено божие създание, отказват да служат на земния цар, отричат се от всички земни почести, блага и богатство.

Особено показателно за източните влияния при това сектантско учение е вярата в прераждането на душата. Душите на починалите грешници не напускат земята, а са наказани да се скитат, въплъщавайки се или в животно, или в човек. Поради тази причина катарите си забраняват да ядат месо, за да не унищожат неволно някоя въплътена човешка душа.

Търговски обучения - myjobistosell.com

Катарите напълно отричат земната йерархия, като приемат, че такава може да съществува единствено помежду им. Затова се разделят на две големи групи – „оглашени“ (паство) и „съвършени“ катари. По същата логика – напълно отричат църквата и тайнствата ѝ, но я заместват със своя и със свое тайнство. Измежду „съвършените“ катари някои играят ролята на духовници, въвеждайки „оглашените“ в катарското кръщение (Консоламентум). Само който е приел тяхното кръщение ще спаси душата си от вечни мъки.

Ритуалът при кръщението им е подобен на този при християнското. „Съвършеният“ пита призвания сред „оглашените“ за това, иска той ли да се съчетае с Бога. Кандидатът за „съвършен“ обещава вече никога да не яде месо, яйца и сирене. Задължава се да пости три пъти по четиридесет дни всяка година. Обещава никога вече да не лъже и да не съди другите за делата им. Най-важното обещание, което поемат тук и което бранят с цената на живота си – никога и пред никаква заплаха да не се отричат от общността си. Това е причината катарите във Франция така да смайват светата инквизиция със смелостта си: доброволно и с песен на уста те се хвърлят в пламъците на кладите, без да си и помислят за покаяние.

Консоламентумът е придружаван от изричането на свещени слова от страна на „съвършения“. Този пожелава пред Бога на призвания да добие здраве за душата си и утешение за делата си, след което му нарежда да каже седем пъти една молитва. После му подава да чете от Писанието – Евангелие от Йоан („В началото беше словото…“). Катарите признават само Новия завет, и най-вече Евангелие от Йоан. Катарското кръщение приключва, когато „съвършения“ докосне призвания с ръка по главата.

Катарството е ярък пример за общение между Запада и Изтока през средновековието. Причините за неговата масово разпространение са различни. Едни го обясняват най-вече като социален бунт на бедните и угнетените, втори – като общност на „добротата“ (на „добрите хора“ и „добрите християни“), а трети – като масов позив за „нов прочит“ на богословските трактовки.

Илюстрации

Изгаряне на клада на катари:

“Окситански кръст“ – символ на катарите преди Катарския (Албигойския) кръстоносен поход 1209-1229 г.

Крепостта Монсегюр – последната крепост на катарите в Пиринейте, превзета през 1244 г. и възстановена в края на XIII в.

Рисунка от XIII в., изобразяваща един катар в пламъците на кладата:

loading...
Категория:
История
loading...

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *