Представителите на рода Сфорца, потомци на най-добрите италиански кондотиери (предводители на наемници), винаги се отличавали със сила и войнственост. Катерина Сфорца (1463-1509) била извънбрачна дъщеря на херцога на Милано Галеацо Сфорца. Родовите качества ярко се изявили в нея – може би, защото животът й бил изпълнен с трудности и препятствия, които винаги се налагало да преодолява сама. Своите прочути прякори – „Тигрицата от Форли“ и „Лъвицата от Романя“, тя заслужила чрез дълга и упорита борба за интересите на семейството.
Бащата на Катрин я оженил за 30-годишния Джироламо Риарио, любимия племенник на папа Сикст IV. На 14-годишна възраст Катерина напуснала Милано и отишла при съпруга си, на когото Сикст IV предоставил град Форли. Влизането на новите владетели било съпроводено от тържества и улични представления. На красавицата Катерина се радвали всички.
Но щастието на младото семейство не продължило дълго. Нравите във Форли били много по-груби, отколкото в Рим или Милано. Предишният владетел на града от рода Орделафи, от когото папата отнел тези земи, бил суров и жесток – но жителите на града предпочитали отдавна познатата династия пред новия граф. Риарио, който бил доста страхлив, чувствал неприязънта на своите поданици и затова почти никога не напускал двореца. Това допълнително разклащало неговото положение. Организирала се цяла поредица заговори срещу новия владетел. Животът на съпрузите бил под постоянна заплаха. Катерина, дори бременна, прекарвала дни и нощи на седлото на коня, като се опитвала да привлече подкрепата на други градове, и лично разпитвала заговорниците.
Но всички усилия се оказали напразни. В хода на следващия метеж Джироламо бил нападнат и убит. Графинята се затворила в двореца. Ала метежниците заловили децата й и се заканили да ги убият, ако не се предаде. В този момент обаче пристигнали милански войски и тя била спасена. Сега всички очаквали да се омъжи за наследника на Орделафи, което би сложило край на враждата във Форли. Но Катерина въобще не искала да върне града на предишните му собственици.
В същото време тя завързала интимни отношения с местния благородник Джакомо Фео. Той поел командването на армията и помагал във всичко на владетелката на Форли. По разкази на чужди посланиците тя обожавала любимия си и във всичко следвала съветите му. Това не се харесвало на по-големите й синове. Избухнал нов бунт, в който участвали собствените й деца. Фео бил убит пред очите й.
Сега вече Катерина освирепяла. Домовете на семействата, замесени в заговора, били разграбени, а заговорниците – избити. Не бил пощаден никой – нито жени, нито деца. Заловените живи умрели в тъмницата след жестоки изтезания. Тя дори хвърлила за известно време в затвора най-големия си син – Отавиано.
След това, за да укрепи положението си, Катерина се омъжила за най-младия от влиятелните братя Медичи – Джовани, но той умрял след 5 месеца от подагра.
В тези тежки времена към нейните земи проявил апетит Чезаре Борджия, син на новия папа Александър VІ. Но да се предаде без бой не било в характера на Катерина. Тя отново лично се заела с набирането на войници, подготовката на провизии и оръжия. Планът бил прост: да отбранява градската цитадела във Форли – Равалдино. За няколко месеца тя станала почти непристъпна.
Чезаре поканил Катерина да се срещнат лично, надявайки се да я убеди да се предаде. „Лъвицата от Романя“ се съгласила и решила да плени врага с хитрост: да го примами вътре и да вдигне подвижния мост. Но започнали да вдигат моста твърде рано и Чезаре се спасил със светкавичен скок. В яростта си той обявил награда от 20 хиляди дуката за „черната вдовица“ – огромна сума за онези времена.
На 12 януари 1500 г. нападателите направили пробив в стената и щурмът започнал. Графинята, подобно на Жана д’Арк, срещнала врага въоръжена и в доспехи. Битката била кървава и завършила с поражението на Сфорца: тя била пленена.
След известно време по настояване на французите, които имали свои планове в Италия, я освободили. Папа Александър VI умрял в 1503 г. и с това Чезаре Борджия изгубил влиянието си. Катерина се опитала да си върне владенията, но жителите на Форли се възпротивили на нейното завръщане. Това накарало Катерина да забрави мечтите си за възстановяване на предишната си власт. Тя се оттеглила и се посветила на грижи за внуците и на занимания с алхимия.
Най-малкият й син, Джовани де Медичи, известен още като Джовани деле Бандере Нере, бил последният от големите италиански кондотиери – той основал династията на херцозите на Тоскана. Смятат го за най-способният италиански военачалник на ХVІ век, дори някои историци го наричат „Бонапарт на ХVІ век“. Както се казва: кръвта вода не става!
Катерина се превърнала в символ на упоритост и смелост. За разлика от други известни жени на Ренесанса, тя не влязла в историята като муза или покровителка на изкуствата. Но малко са ренесансовите красавици, които с меч в ръка биха могли да защитят крепост по-добре от собствения си съпруг.
, винаги се отличавали със сила и войнственост. Катерина Сфорца (1463-1509) била извънбрачна дъщеря на херцога на Милано Галеацо Сфорца. Родовите качества ярко се изявили в нея – може би, защото животът й бил изпълнен с трудности и препятствия, които винаги се налагало да преодолява сама. Своите прочути прякори - „Тигрицата от Форли“ и „Лъвицата от Романя“, тя заслужила чрез дълга и упорита борба за интересите на семейството.){kind=link}