Още

    Нел Гуин – протестантската развратница и знаменита блудница

    Точната дата на раждане на Нел Гуин е неизвестна, но се смята, че е родена през февруари 1650 г. в Херефорд или в Лондон.

    Неин баща е капитан Томас Гуин, който приключил дните си в затвора за длъжници в Оксфорд. Майката на Нел, известна като „мадам Гуин“, живеела с дъщерите си Нел и Роуз в Лондон, където имала „увеселително заведение“ (иначе казано, публичен дом), като по този начин изкарвала прехраната си. Момичетата работели в това заведение, като сервирали силни напитки на гостите. Освен това Нел продавала на улицата риба, зеленчуци и стриди, слугувала по къщите като камериерка и чистела пепелта от печките и камините.

    Тя била забелязана от някакъв мъж на име Дънкан, който наел апартамент за момичето и й намерил работа – продавачка на портокали в Кралския театър „Дръри Лейн“. През този период, известен като Реставрацията на Стюартите, театрите отново били отворени (преди възцаряването на Чарлз II те били закрити по заповед на Оливър Кромуел). Освен това, на жените за пръв път било позволено да се появяват на сцената.

     

    Чаровната и палава Нел толкова се харесала на посетителите на театъра и неговите ръководители със своите шеги и закачки, докато разнасяла портокали, че скоро й предложили да се пробва като актриса; нищо, че не знаела да чете и пише. Но притежавала невероятен комичен талант, както и необикновена красота: наситено кестенява коса с червеникав примес, светлокафяви очи, правилни черти на лицето и фини глезени. На сцената младата Гуин блестяла: специално за нея пишели роли, а в дните на нейните представления билетите се разграбвали за броени минути.

    Нел Гуин. Снимка: Уикипедия

    През 1667 г. любовник на младата актриса станал Чарлз Саквил, английски придворен и поет. Според слуховете, Саквил искал да намери нова любовница на краля, тъй като дотогавашната – Барбара Вилерс, известна със своя избухлив нрав, по това време вече отегчавала Чарлз II.

    Лична среща между Нел и краля се случила година по-късно: те седели в съседни ложи в театър „Линкълнс-ин-Филдс“, където Чарлз я забелязал. Той я поканил да вечеря с него и брат му Джеймс. В края на вечерята се оказало, че нито кралят, нито брат му носят пари, за да платят, и Нел трябвало да уреди сметката от своя джоб. Но именно този епизод поставил началото на романтичната им връзка. 

    Чарлз II, известен сред народа с прякора си „веселият крал“, бил известен женкар, прочут с разпуснатия си нрав. Вероятно поради тази причина връзката с момиче от народа, известна актриса, което харесвало празните безгрижни забавления, се оказало съвсем по вкуса на монарха. Освен това, за разлика от останалите фаворитки на Чарлз, които дотогава наброявали вече над дузина, Нел въобще не се интересувала от политика и не претендирала за титли и звания.

    Почти едновременно с появата на Нел в живота на краля, на хоризонта се появила и друга дама – французойката Луиз Кероал. За разлика от Нел, която хората обичали заради добрия й характер, отличното чувство за хумор и всякаква липса на снобизъм, Кероал била презирана: чужденка, която френският крал изпратил в Англия с цел да привлече симпатиите на английския монарх. Надменна и горделива жена, алчна за власт, тя била изключително непопулярна както в двора, така и в очите на широката публика.

     

    Тези две напълно различни жени се борели за вниманието на краля, дразнели се взаимно, измисляли си обидни прякори и всякак си съперничели за неофициалното звание „главна фаворитка“. Независимо от това, благоприличието се спазвало: периодично се срещали на чай или на карти. Разликата в отношението на народа към тях обаче била твърде явна. Когато един ден Нел преминавала по площада с каретата си, тя била нападната от ядосана тълпа – хората смятали, че вътре е Луиз КероалНел погледнала през прозореца, за да покаже на нападателите си кой е в каретата, и извикала: „Моля, бъдете спокойни, аз съм  протестантската развратница!“, намеквайки, че Кероал е католическата.

    Надписи: Луиз Кероал. Снимка: Уикипедия

    През 1670 г. Нел родила син, който бил кръстен Чарлз, на баща си. Тя продължила да играе в театъра и след раждането на детето, което било доста рядко и уникално явление за кралска фаворитка. Последният й сезон се състоял през 1671 г., след което тя не се върнала повече към актьорството, предпочитайки да напусне  върха на славата. Освен това, отново била бременна. В края на 1671 г. се ражда вторият син от краля – Джеймс.

    Нел се настанила в дом на улица „Пел Мел“ №79 в Лондон, който й бил подарен от краля. Там тя била домакин на приеми и вечери, където нейни приятели и известни гости прекарвали времето си в карти и танци.

    Нел била напълно доволна от своя живот и не настоявала за специални привилегии от краля, но искала да осигури достойно бъдеще на децата си. През 1676 г. Чарлз по нейна молба дал на по-големия й син титлите барон Хедингтън и граф Берфорд. Предполагало се, че и по-малкият – Джеймс, ще ги получи, но на 10-годишна възраст момчето умряло от заболяване във Франция, където учело.

     Чарлз подарил на Нел и сина им Чарлз и друг дом, разположен близо до замъка Уиндзор, кралската резиденция. Нел била голяма ценителка на всичко красиво, събирала картини и предмети на изкуството, харчела огромни пари за дрехи, деликатеси и мебели. Едно от най-екстравагантните неща било леглото й, изработено от чисто сребро. 

    Разходите й били огромни, както и нейните дългове. На смъртния си одър Чарлз II заклел брат си Джеймс да се грижи за любимата му и да не я оставя да „гладува“. Той изпълнил молбата му и платил всички сметки на фаворитката.

    Чарлз умрял на 6 февруари 1685 г. Нел го надживяла с малко и починала на 14 ноември 1687 г. на 37-годишна възраст. Тя завещала богатството си почти изцяло на единствения си оцелял син Чарлз – но отпуснала определена сума за бедните и да изплати дълговете на онези, които заради това били зад решетките (вероятно в памет на баща й, който починал в дълговия затвор). Погребението се състояло в църквата „Св. Мартин“ на 17 ноември 1687 г. Много хора дошли да се сбогуват със знаменитата „блудница“, както Нел наричала сама себе си.

    Историята на Нел Гуин е класическа приказка „от калта на трона“: бедна красавица намира своя „принц“, който я заобикаля с любов и разкош. И ако Пепеляшка от приказката е живяла в Англия през 17 век, тогава тя определено щяла да се казва Нел Гуин.

    Още публикации

    Коментари

    ВАШИЯТ КОМЕНТАР

    Моля, въведете коментар!
    Моля, въведете името си тук

    Мобилно приложение за Android и iOS

    Най-нови