ное. 17, 2020
114 Views

Католическата църква против робството

Автор:

Днес на Запад е модно да се говори за „престъпленията на белия човек“, като в повечето случаи се подразбира, че тези т. нар. „престъпления“ са извършени в името на християнството. Разбира се, може спокойно и с пълно основание да се възрази, че в името на атеизма, както и в името на други религии, са извършени много повече и по-жестоки престъпления – но това е тема за друга дискусия.

Един от големите „грехове“ на християните било робството. Затова хайде да видим как се отнася най-голямата християнска деноминация – католицизмът, към робството!

Превозване на роби с кораб и хвърляне на роби зад борда.

Трябва да имаме предвид, че в католическият свят папските послания (були) са имали (а за истинските католици имат и днес!) силата на абсолютна заповед, чието нарушаване се наказвало най-строго, включително и чрез отлъчване от Църквата; а такова отлъчване тогава означавало почти смъртна присъда за виновния.

  1. На 13 януари 1435 г. чрез булата Sicut Dudum папа Евгений IV заповядва да бъде възвърната свободата на коренните жители на Канарските острови, пленени от испанците.
  2. На 7 септември 1462 г. папа Пий II (1458-1464) дава указания на епископите как да се грижат и лекуват чернокожите в Етиопия, осъждайки търговията с роби като magnum scelus (велико престъпление).
  3. През 1537 г. папа Павел III (1534-1549) чрез булата Sublimus Dei (23 май) и енцикликата Veritas ipsa (9 юни) напомня на християните, че „индианците от западните части, негрите от екватора, и всички други хора“, са духовни същества по природа и никой няма право да отнема свободата им.
  4. През 1571 г. Томас де Меркадо от Севиля, един от най-видните богослови на тогавашна Западна Европа, обявява търговията с роби за нечовешка и незаконна. В своя труд Summa de Tratos y Contratos този автор заявява, че няма никакво оправдание за такава срамна търговия.
  5. Папа Григорий XIV (1590-1591) публикува булата Cum Sicuti (1591 г.), осъждайки робството.
  6. Папа Урбан VIII (1623-1644) също се обявява против робството в булата си Commissum Nobis (1639).
  7. Папа Бенедикт XIV (1740-1758) в булата си Immensa Pastorum пише: “… получихме определени новини не без сериозна тъга на бащинския ни дух, след толкова много съвети, дадени от същите римски понтифики, нашите предшественици, след публикувани конституции, предписващи с неверниците по най-добрия възможен начин да се работи, да им се помага и да бъдат защитавани! Да не се нараняват, да не се бичуват, да не се връзват или убиват, да не бъдат наказвани с тежки наказания за малки провинения!“
  8. Папа Григорий XVI (1831-1846) публикува булата In Supremo (1839 г.) и осъжда робството: „Препоръчваме на верните да се въздържат от нечовешкия трафик на чернокожи или други хора!“
  9. През 1888 г. папа Лъв XIII в енцикликата In Plurimus, адресирана до епископите на Бразилия, ги моли да подкрепят бразилския император дон Педро II и дъщеря му принцеса Изабел в тяхната борба за окончателното премахване на робството.

Характерен пример за отношението на католическата църква към робството е посланието от 1537 г. на папа Павел ІІІ към християните:

„Павел III, към всички верни християни, до които ще достигнат тези думи, здраве и Апостолска благословия! Истината не може нито да заблуди, нито да бъде заблудена! Когато Господ изпрати Проповедниците на своята Вяра да упражняват тази длъжност, знаем, че той каза: „Идете и научете всички хора!“ Казано е: всички без разлика, защото всички са способни да приемат учението на нашата Вяра. Виждайки това и завиждайки му, врагът на човешкия род, който винаги се противопоставя на добрите дела така, че те да погинат, измисли начин, невиждан досега, за да попречи Божието слово да се проповядва сред някои хора, и те да не бъдат спасени. Поради тази причина някои от неговите слуги, които искат да задоволят своите похоти, твърдят на всяка крачка, че индианците от Западните части и тези от Екватора и още много хора, до които достигат нашите слова, ще бъдат по-малко обгрижвани от нас и третирани като диви животни само, защото не са стигнали до католическата вяра. И освен, че не са в състояние да я получат, ще ги поставят в строго робство и ще ги тормозят, и ще потискат толкова много, че робството, в което ще бъдат хвърлени, ще ги уподоби на животни. Затова ние, макар да сме недостойни, с дадената ни от Бога власт на земята и с всички сили се опитваме да намерим Неговите овце, които са изгубени извън стадото му, но ги водим при Него, защото това е нашата служба. И като знаем, че същите тези индианци, като истински мъже, са не само способни за Христовата вяра, но и че те идват при нея с голяма готовност, както виждаме; и желаейки да им осигурим подходяща защита, с Апостолски авторитет и чрез съдържанието на настоящите писма определяме и декларираме, че споменатите индианци и всички други хора, които идват при християните, въпреки, че са извън Христовата вяра, не са лишени, нито би трябвало да бъдат лишени от свободата си, нито от своите имоти и не трябва да бъдат ограничавани в обгрижването им. Декларираме, че споменатите индианци и останалите хора трябва да бъдат привлечени и поканени към споменатата Христова вяра, с проповядването на божественото слово и с примера на добрия живот. И всичко, което противоречи на това определение, няма никаква стойност, нито валидност, независимо от всякакви възражения и по никакъв начин. Издадено в Рим, 1537 г., на девети юни, през третата година от нашия Понтификат“.

Православната църква, за щастие, нямала такива проблеми. Просто в православните държави не съществувала търговия с роби.

loading...
Категория:
Любопитно · Човекът
loading...

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu