На 1 юни 987 г. на събор в Санлис за крал на Западно-Франкското кралство бил избран Хуго Капет. Това събитие белязало нов етап във формирането на средновековна Франция: Каролингите напуснали сцената и на тяхно място дошъл по-енергичен представител на нов род.
Трябва да се знае, че в Ранното Средновековие не използвали общи имена за съответните родове. В случая предците на Хуго Капет били наричани Робертини в чест на Роберт Силния, маркграф на Нейстрия и граф на Париж, който в средата на ІХ век значително укрепил позициите си и станал един от най-големите васали на краля на Западните франки. Въпреки това, дори през XIII век много противници на династията настоявали, че Хуго Капет е с незнатен произход – син на месар.
Предците на Роберт Силния притежавали сърцето на историческата родина на племето на бургундите – мястото на събитията от легендарната „Песен за Нибелунгите“, които се развиват в град Вормс и околностите му. Около 840 г. Роберт Силният решил да се премести в Нейстрия и да служи на бъдещия крал на Западно-франкското кралство Карл Плешивия. Монархът предоставил на Роберт земи в Шампан. Като кралски наместник той значително усилил влиянието си в областите Анжу, Турен и Мейн. Бракът с дъщерята на графа на Тур, Аделаида, го сродил с император Лотар. После участвал в успешен бунт, който му донесъл титлата херцог, както и земи между реките Сена и Лоара. Яростната и отчаяна борба срещу викингите също издигнала авторитета на Роберт Силния, но през 866 г. той загинал на бойното поле.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
