На 16 юли 1212 години се състояло едно от най-решаващите сражения между обединените армии на католическите кралства Кастилия, Арагон, Навара и Португалия от една страна, и войските на арабската династия Алмохади, от друга.
Битката се смята за ключова в процеса на Реконкистата – освобождаването на Иберийския полуостров от арабите, които през 713. г. завладели по-голямата част от полуострова.
През 1195 г. кастилците, след поредица от успешни походи, били разгромени от арабите в битката при Аларкос. Поражението било много тежко. Християните загубили Гуадалахара, Калатрава и Мадрид.
След това в продължение на 10 години – до 1207 г., се водели междуособни войни между християнските кралства Кастилия, Леон и Навара. Границата между владенията на Кастилия и Алмохад била прикрита от новата крепост Салватиере с гарнизон рицари от ордена „Калатрава“. Тя паднала през август 1211 г., когато арабите отново нахлули в кастилските земи. Същата година главните кастилски сили успели да избягнат генерално сражение.
През септември 1211 г. крал Алфонсо VIII Кастилски призовал васалите си на нов поход в следващата 1212 година. Испанските епископи успели да постигнат папа Инокентий ІІІ да отправи призив за кръстоносен поход. Папата предупредил всички християнски крале на полуострова, под страх от отлъчване от Църквата, да подкрепят кастилците.
През юни 1212 г. в Толедо се събрала обединена армия от испанци, португалци и известен брой френски рицари.
Самият Алфонсо оценил силата на кастилската армия на 2000 рицари, 10 000 леки конници и 50 000 пехотинци; като се вземат предвид съюзниците, общият брой на християнската армия бил може би 2 пъти по-голям. Испанските хроники оценяват числеността на противниковата армия на халифа Мохамед ан-Насър на 600 000 войници.
На 20 юни 1212 г. християнската армия тръгнала на поход и на 1 юли превзела Стара Калатрава. Два дни по-късно кръстоносците-чужденци напуснали кастилската войска, но това не се отразило на изхода на кампанията – с кастилците се обединила войската на крал Санчо Наварски.
Кастилската армия под командването на Диего Лопес де Аро оставила Салватиера в ръцете на арабите и извършила обходна маневра през планинския проход Сиера Морена в Андалусия.
На 14 и 15 юли двете армия започнали да се разгръщат за битка в тясната долина („навас“) Толоса. Източниците цитират противоречиви данни за броя на войските – но са единодушни, че арабите били поне двойно по-многобройни от християните.
Първите два дни бойните действия се ограничавали до престрелки с лъкове и отделни схватки между предните отряди.
На зазоряване на 16 юли испанците нападнали авангарда на маврите близо до съвременното градче Санта Елена. След няколко часа ръкопашен бой кастилците осъзнали, че е безнадеждно да се сражават до пълно изтощение с числено превъзхождащия ги враг.
Затова наварският крал Санчо VІІ със своите воини и рицари от Ордена на тамплиерите и ордените „Калатрава“ и „Сантяго“ се хвърлили в една отчаяна, стремителна атака и пробили вражеските редици до укрепения арабски лагер. Шатрата на халифа била защитавана от хиляди верни му роби, които се били привързали с верига един за друг, за да не могат да отстъпват. Докато наварците и орденските рицари преодолявали ожесточената им съпротива, Мохамед ан-Насър седял вътре с тюрбан с голям зелен изумруд и четял корана.
Според легендата, наварският крал Санчо VІІ разсякъл златната верига, която свързвала робите на халифа – така християните разкъсали отбраната им. В това време Мохамед ан-Насър успял да избяга. Неговата армия, останала без водач и преследвана от испанската кавалерия, се разпиляла.
Според различни оценки, загинали между 60 и 200 хиляди мюсюлмани. Данните за загубите на християните са още по-противоречиви – от 2 до 50 хиляди.
Особено тежки загуби претърпели рицарските ордени по време на атаката срещу лагера на халифа. Загинали Педро Гомес де Асеведо – знаменосец на ордена „Калатрава“, Алваро Фернандес де Валадарес – комендадор на ордена „Сантяго“, Педро Ариас – магистър на ордена „Сантяго“, Гомеш Рамиреш – португалският магистър на Ордена на тамплиерите. Магистърът на ордена „Калатрава“ Руй Диас бил тежко ранен.
Кралят на Навара Санчо VІІ получил герб, изобразяващ златна верига със зелен изумруд в средата.
За няколко дни, от 18 до 23 юли испанците освободили редица укрепени градове от арабите, включително Баесу – където около 60 хиляди мюсюлмани загинали или били пленени. Скоро Алфонс приключил кампанията поради заплаха от чумна епидемия.
Битката при Лас Навас де Толоса не донесла незабавни изгоди за християните – но завинаги подкопала влиянието на Алмохадите. През 1236 г. испанците закрепили успеха си, като превзели Кордоба. Кралство Навара отхвърлило от себе си арабската заплаха и преминало под френско влияние.
Ключовите фигури от битката при Лас Навас де Толоса – крал Алфонсо Кастилски, Мохамед ан-Насър и Диего Лопес де Аро, умрели през 1214 г.
Знамето на халифа, пленено в сражението, днес все още се съхранява в манастира „Лас Уелгас“ в град Бургос.
