„Книгата на мъртвите” е най-старата оцеляла илюстрирана книга. Тя не е книга за смъртта, а книга за живота, който е победил смъртта. Освен това съдържанието й е противоположно по смисъл на нейното заглавие. „Книгата на мъртвите” е символ на Древен Египет, както са пирамидите, сфинкса, мумиите и гробниците на фараоните.
От древни времена цял Древен Египет изглежда на европейците като страна на смъртта, защото повече от 90 процента от паметниците там са намерени в гробници или са свързани със смъртта.
Между другото, египтяните обичали да се шегуват. Хуморът им все още е слабо изучен, въпреки достатъчното папируси, защото изисква от специалистите по-задълбочено проучване.
В по-късното издание на „Книгата на мъртвите” – в т.нар. Саиска редакция, могат да се видят огромен брой хумористични текстове и рисунки. Също така от особен интерес е митологичната история „Съдебните спорове на Хорус със Сет“, в която основните египетски богове се осмиват без страх. В тази история Сет е представен като глупав мускулест мъж, който убива Озирис, докато непрекъснато обижда най-важния бог, Амон-Ра, намеквайки за неговата неспособност и прекомерна тежест.
Можем да кажем, че заглавието на „Книгата на мъртвите”, което е силно свързано с погребалните текстове, е условно. Оригиналното заглавие на това произведение звучи като „Слово на деня“. Това е основната същност на текста. Тя помага на починалия да премине всички опасни места в подземния свят, да мине през съда и с помощта на бог Ра да се върне отново на Земята, възкръснал.
„Книгата на мъртвите” имала голямо значение в живота на египтяните, въпреки че не се явява погребален ритуал, молитвеник или сборник с митове. Трудно е тя да се сравни с нещо. В нея няма нищо, което да е сходно с религиозната литература на християнството, будизма и исляма. „Книгата на мъртвите” е квинтесенцията на религиозни и философски идеи на културата от хилядолетната история на цивилизацията, която е изиграла решаваща роля в световната култура и никога не е загубила тесните връзки с праисторическото си минало.
Египтяните назовавали своята писменост „мед нечер“ – „божествена реч“. А изобретяването на тяхната писменост приписвали на бога на мъдростта и знанието Тот. Следователно, божественият произход на „Книгата на мъртвите” е очевиден. Тази книга се съпътства с една тайна, която е описана в Глава 144: „Направи книгата така, че човешкото око да не може да я види – тя разширява стъпките в небето, на земята, в задгробния живот. Тя е по-полезна за церемониите оттук нататък и завинаги.“ Тези думи отразяват отношението на древните египтяни към тази книга.
А тези, които наричат „Книгата на мъртвите“ Библията на Древен Египет, всъщност не грешат.
