Всеки е чувал прочутото заглавие на философския роман на Фридрих Ницше „Така каза Заратустра“. В интерес на истината, Нише просто използва името на древния пророк, за да изложи своите идеи за личността, властта и обществото. Но, всъщност, кой е Заратустра? Кога е живял и какво е проповядвал?
Заратустра (Зороастър) е историческа личност, основател на религия, носеща негово име – зороастризъм. Приема се, че той е персиец, макар античните автори да посочват най-различен негов произход: индиец, елин, бактриец, халдей, памфилиец, евреин от жречески род в град Самария.
Основната книга на зороастризма е „Авеста“, в която главната идея е борбата между две начала в света – Доброто и Злото, както и почитанието на единно божество – Ахура Мазда. Смята се, че самият Заратустра е автор само на най-ранните текстове в нея, написани около 1000 г. пр. Хр., наричани „Гати“.
Според легендата, Заратустра получил „Авеста“ лично от Ахура Мазда и по заповед на цар Кави Вищаспа тя била записана със златно мастило върху 12 хиляди волски кожи.
Но около датировката на Гатите, съответно и за времето, когато е живял пророкът, до ден-днешен няма единно мнение и се водят ожесточени спорове.
Според някои учени, Заратустра живял в епохата на династията на Ахеменидите (705-330 г. пр. Хр.) и дори бил от техния род. Но други смятат, че „Авеста“ е много по-древен паметник, който отразява архаична пасторална икономика в Средна Азия и източните ирански региони – в периода между 1400-1000 г. пр. Хр.
Материалната култура, описана в „Авеста“, е почти праисторическа – не се споменават големите напоителни системи, построени по време на Ахеменидите, няма специализирани занаяти, желязото се нарича с общия термин „бронз“, а основната единица на обществото е родът, състоящ се от отделни семейства.
Други учени смятат, че Заратустра започва проповедите си сред скитски племена, като ги призовава да се заселят и живеят мирно – но понеже не намерил благоприятен отзвук, се обърнал към бактрийския цар Вищаспа, който, според изследователите, живял в епохата на Ахеменидите.
Те обръщат внимание на факта, че обществото в „Гатите“ отразява бита на пастири, водещи чергарски начин на живот и постоянно воюващи за добитък, който бил основното им богатство. Заратустра ги призовавал да преминат към уседнал живот и да се занимават със земеделие. Пророкът предлагал да се откажат от набезите, да престанат да опустошават мирните селища и да преминат към обработване на земята, като спазват мирните договори. Това били арийски ирански племена – известните от древните извори сармати и дахи.
Така описанието на техния бит позволява да се датира раждането на Заратустра към ХІІ-Х в. пр. Хр., тоест, доста преди епохата на династията на Ахеменидите. Обществото в Средна Азия и Иранското плато тогава още било неорганизирано, а със своите проповеди пророкът се опитвал да въведе някакъв ред, да прекрати постоянните и хаотични военни сблъсъци, като приобщи номадите към онова, което смятал за Добро – мирния живот, противопоставяйки го на Злото – войната и кръвопролитията.
Но, за нещастие, скитските племена по онова време не били твърде склонни да се откажат от по-лесния път на Злото – да се обогатяват чрез насилия и грабежи, и да преминат към правилата на Доброто – труда и мирния живот. Предпочитали да завоюват плодовете на чуждия труд, вместо да създават продукти със свой собствен труд.
Впрочем, ако съдим по човешката история след тях, а и по собствената ни съвременност, това се отнася не само за скитите и не само за онази древна епоха.
