ное. 4, 2019
125 Views

Кои народи влизали в армията на Ксеркс?

Автор:

През пролетта на 480 г. пр. Хр. войските на персийския цар Ксеркс тръгнали на поход към Гърция.

Според Херодот, по време на похода Ксеркс посетил мястото, където някога се издигал дворецът на Приам, и слушал истории за Троянската война.

В деня, когато войските започнали да минават по построените над Хелеспонт (Дарданелите) мостове, персийските жреци отправили молитви, запалили благовония и обсипали пътя с клони от мирта. Самият Ксеркс хвърлил в морето златна чаша и персийски меч.

Първи по моста преминали елитните царски гвардейци – 10 000 „безсмъртни“ с венци на главата. На втория ден самият Ксеркс повел армията. Отпред имало 1000 конни и 1000 пеши царски телохранители, също украсени с венци. След тях водели 10 свещени коня, красиво украсени. Следвала свещената колесница на бог Митра, в която били впрегнати осем бели коня.

Общо персийската армия вървяла по моста 7 дни и нощи без прекъсване. Отстрани стоели „регулировчици“ с бичове в ръце, за да поддържат ред.

Флотът от 1200 триреми влязъл в залива Енос при устието на Хебър (Марица). 3000 транспортни кораба били извлечени на брега – повечето били просто големи лодки с по 30 гребци.

В равнината близо до град Дориск армията на Ксеркс била преброена и разделена на отряди. За да се установи броя на всички участници в похода – конница, пехота, моряци и конвойни слуги, преброили 10 000 души, поставили ги плътно един до друг, очертали това място и го заобиколили с ограда. Извели хората, вкарали други – и така постъпили 170 пъти.

Така, според разказа на Херодот, броят на всички персийски воини и помощни части достигнал нечуваното тогава число от 1 700 000 души.

Разбира се, този метод на броене не бил точен, а и много от хората били обслужващ персонал – но можем да смятаме, че Ксеркс навлязъл през 480 г. пр. Хр. в Гърция с армия от над 800 000 души. Флотът му се състоял от 1200 бойни кораба с екипажи от 250 000 души.

Никой дотогава не бил водил такава огромна армия с толкова много различни народи, колкото видял Ксеркс в равнината на Хебър. Воините от всеки народ били със свое национално облекло и обичайното си въоръжение.

Персийската и мидийската пехота били в цветни кафтани, шалвари, на главата с тиари. Въоръжението им се състояло от голям лък с тръстикови стрели, късо копие и кинжал в кръста.

Бойците от скитското племе саки носели лък и бойна секира. Следвали войски от Източен Иран: бактрийци, арийци, гирканци, парти и др. Ксеркс имал в армията си воини от Индия, с бели памучни дрехи – те носели лъкове и тръстикови стрели. До тях стоели етиопци с гладка коса, които вместо шлемове носели кожи от конски глави с ушите и гривата, а щитовете им били покрити с кожа от жерави.

Редом били войнствени планинци от южните и западните брегове на Каспийско море, с дървени шлемове, а щитовете им били от волска кожа. Воините от долините на Ефрат и Тигър носели медни шлемове с причудливи украшения, и ленени дрехи; те били въоръжени с дървени боздугани, обковани в желязо.

В армията на Ксеркс имало и народи от юг: араби в бели дрехи с дълги лъкове, етиопци в леопардови и лъвски кожи, с копия, в края на които вместо желязо имало остър рог от газела; либийци в кожени доспехи.

От Мала Азия дошли пафлагонци, кападокийци, фригийци с плетени шлемове, малки щитове и копия за хвърляне – дротици с върхове от обгорено дърво. Лидийците носели оръжие почти като гръцкото. Витинците били облечени в пъстри дрехи, ботуши от еленова кожа и шапки от лисици.

Не по-малко разнообразна била конницата, която наброявала 80 000 воини. Тук били мидийци и перси в тежки брони, на силни бойни коне. Леките конници-сагарди пък използвали за оръжие само кожено ласо. Имало бойни колесници, теглени от коне и диви магарета – онагри.

Войските били следвани от безброй каруци с провизии, колесници с наложниците на царя и благородниците, много слуги.

Такава била армията, която вървяла в 3 колони към Стримон (Струма) през земите на тракийските племена, като принуждавали племената по пътя си да им дават воини, а крайбрежните градове – кораби. Само войнствените бисалти, които живеели високо в планините, се осмелили с оръжие в ръка да защитят своята независимост.

Моряците от войските на Ксеркс също били много различни по облекло и оръжие. Във флота имало 300 финикийски кораба и 200 египетски.  Египтяните носели плетени шлемове и ризници, а оръжието им били железни куки. Кипърските царе дали на Ксеркс 150 триреми. Броят на киликийските кораби бил 100; моряците носели шлемове, малки кръгли щитове от волска кожа, дротици и мечове. Ликийците изпратили 50 кораба; техните воини носели кози кожи на раменете си, а оръжието им било лъкове с неоперени стрели. Карийците със 70 триреми били въоръжени почти също, както гърците – разликата била, че носели още кинжали и бойни сърпове.

Всички гръцки градове на азиатския бряг и острови също били принудени да изпратят своите кораби – 427 триреми. Целият флот на европейска Гърция не разполагал с толкова кораби. Събрали се общо 1327 триреми.

Но, както показала историята, количеството бойци не решава изхода от сражението. Спартанският цар Леонид останал завинаги в историята със своя подвиг в прохода Термопили.

А след това в битките при Саламин и Платея гърците окончателно разгромили нашествениците.

Категория:
История · Любопитно

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu Title