Кои са градовете „призраци“?

Съществуват много необитаеми градове по целия свят. Най-честите причини да бъдат такива са икономически, климатични или заради намесата на технологична заплаха. Хората обаче са любопитни. Точно затова и са превърнали подобни градове в желана туристическа дестинация. Чистото любопитство ги кара да изпитват нуждата да станат свидетели с очите си на това как времето сякаш е замръзнало в една точка и всичко наоколо се е превърнало в нещо като мистично „небитие“. В тази статия ще ви запознаем с историята на някои от градовете „призраци”.

Ето ги и тях: 

Крако, Италия

Градът се намира в провинция Матера, по-точно на 25 мили от Таранто. Крако датира от 1060 година. Тогава земята принадлежала на един архиепископ. В края на 19 век населението на Крако било 2 000 души. Тъй като земята била с хълмист релеф хората не можели да се изхранват със земеделие и започнали да напускат местността. След 1891-ва година над 1300 човека отишли в Северна Америка да търсят повече възможности. И това се случило само за 30 години. От 1959 г. нататък, почти до 70-те години на XX век, местността била разкъсвана от много на брой разрушителни земетресения.

През 1963 г. и малкото останали жители напуснали града в полза на най-близкото селище в долината – Крако Пескиера. Днес в средновековния Крако има само руини, които напомнят за някогашното му величие.

Кадъйкчан, Русия

Типичен съветски град. След разпадането на СССР градът се превръща в руини. Някога там са живели семействата на над 12 000 миньори, а днес…всичко е руини. Държавата преселва населението, карайки го да напусне домовете си и само за две седмици жителите на миньорския град се местят в други градове, където ги очакват нови жилища предоставени им от държавата.

Фамагуста, Кипър

Фамагуста е непризната република в Северен Кипър. Може би сте чували това име от едно от вапцаровите стихотворения.  Когато през 70-те години на XX век градът станал туристическа дестинация се наложило да строят високи хотели и уютни ресторанти, които още повече да привличат туристите. Когато обаче турците получили контрол над града през 1974 г. го затворили за външни лица – останали само турски военни и служители на ООН.

Агдам, Азербайджан

До Нагорно-Карабахската война Агдам имал над 150 000 жители. Тогава настъпила 1993 година. По време на жестоките боеве градът бил обект на вандализъм и затова местните се изселили към по-благоприятни територии. Като Иран например.

Нефтегорск

Нефтегорск бил преуспяващ руски град, обитаван от нефтохимици. Причината за изчезването му била земетресение – в една обикновена майска вечер, над 2 000 човека станали жертва на природното бедствие, което от своя страна довело до краят на града.

Вила Епекуен

Идеята на мястото била да стане предпочитана от богатите туристи дестинация. Аржентинското градче било оборудвано с едни от най-добрите СПА-салони по крайбрежието на лимана. Тогава местните власти, подтиквани от желанието си да разширят града решили да построят още няколко сгради и да разширят сладководното езеро. Водата от езерото обаче започнала да прелива и тъй като това било риск за целия град, градската администрация стартирала строежа на диги, които да отклоняват водата. Така те оползотворили водата като я използвали за селскостопански си нужди. Тогава нещо се объркало и водата заляла целия град – образувала се 15-метрова вълна от водите на сладникавото езеро и лимана. Жителите на града били принудени да напуснат града, за да се спасят.

Тайм Бич

Тайм Бич е чудесен пример как един град може да бъде заличен от безотговорността на хората. Намиращото се в щата Мисури американско градче е станал изоставен град не заради природно бедствие,  а поради човешката немарливост. Когато проблема с прахоляка в града се засилил, жителите му решили да оправят проблема по най-бързия начин – извикали първата попаднала им фирма, за да асфалтира улиците. Проблемът бил, че в новият асфалт имало неизвестни примеси, които започнали да разболяват животните и жителите на Тайм Бич. Скоро всички умрели, а по-късно се разбрало, че причината е в отровния диоксин в асфалта.

Централия

В началото Централия бил град на миньорите. В последствие градът, намиращ се в щата Пенсилвания в САЩ станал страшилище за хората. И днес можете да видите останките от тлеещите въглища и димът, който се стеле на талази от запазените къщи. Всичко започнало със затварянето на мината. Наложило се хората да развият друга дейност – селско стопанство. Събитието довело до края на града било изгарянето на градското сметище.  Това не било най-умното решение на градската администрация – въглищата в района се намирали твърде близо до повърхността и, и когато всичкият боклук изгорял, земята продължила да тлее. Това довело до отровни изпарения, които започнали да тровят местните. Но хората били упорити и продължавали да обитават мястото – до момента, когато заради изгорелите въглища под земята започнали да се образуват кухини. Асфалтът и къщите започнали да пропадат. А жителите малко по малко напуснали Централия.

Чайтен

Изригналият преди няколко години вулкан довел до опустяването на чилийският град. Дейността му продължила около половин година. За това време, градът се покрил със огромно количество пепел с дебелина от няколко метра. Само най-високите части на къщите се виждали над повърхността. Жителите на града успели да го напуснат на време и нямало жертви.

Автор: Божидара Иванова