авг. 17, 2019
289 Views

Кой уби Анри ІV?

Автор:

През август 1572 г., след десетилетие на кървави граждански войни, във Франция най-после просветнала надежда за мир.

Било решено тя да бъде закрепена чрез брака на един от водачите на протестантския лагер – кралят на Навара Анри Бурбон, със сестрата на френския крал Шарл IX, Маргарита Валоа (известната „кралица Марго“ от едноименния роман на Александър Дюма).Стотици благородници-хугеноти (протестанти) пристигнали в Париж за празненствата. Този опит за помирение завършил с кървавата Вартоломеева нощ. По заповед на краля и майка му Екатерина Медичи 3000 хугеноти били избити призори на 24 август, деня на Свети Вартоломей. Кървавите кланета се разпространили и в други френски градове. Анри Наварски спасил живота си, като се прехвърлил към католицизма (щом опасността отминала, пак станал протестант).

Анри IV. Снимка: Уикипедия

 

Вартоломеевата нощ не се оказала смъртен удар за хугенотите. Гражданските войни продължили с предишното ожесточение.

Накрая дори самата френска аристокрация изпитала нужда от мир, особено след като в страната започнали да полъхват пламъците на селските въстания. Анри Наварски отново сменил религията си и станал католик с прочутата фраза: “Париж си струва една меса!” („меса“ – католическата литургия). После бил коронясан. Властта на новия крал Анри IV скоро била призната в цяла Франция.

Анри IV започва да води политика, насочена към укрепване на кралската власт.  Така веднага трябвало да се изправи против съпротивата на благородниците, включително и на тези, които се сражавали на негова страна срещу Католическата лига.

През цялото си царуване Анри IV се борел срещу множество заговори: ту се опитвали да го свалят и да сложат на трона някой от незаконните му синове, ту да предадат на врага Марсилия или Нарбона. Зад почти всички стояли Испания и Орденът на йезуитите.

На 27 декември 1595 г. се опитали да го убият с нож, но точно в този момент кралят се навел, за да вдигне един от коленичилите придворни. Кинжалът само избил един от зъбите му.

На  14 май 1610 г. кралят, в когото се преплитали черти на весел гуляйджия и мъдър държавник, тръгнал в открита карета на разходка в Париж. Оставали само 5 дни до заминаването му на война, с която искал да премахне хегемонията в Европа на испанските и австрийските Хабсбурги, които притискали Франция от три страни.

На тясната парижка улица, по която се движела кралската карета, някакви каруци внезапно преградили пътя й. Към нея притичал висок червенокос мъж и ударил краля три пъти с кинжал. Раните били смъртоносни.

Убиецът бил Жан Франсоа Равалляк, писар от Ангулем, пламенен католик, който безуспешно опитал да се присъедини към йезуитския орден и не криел недоволството си от толерантността, с която се ползвали хугенотите по заповед на Анри. Раваляк опитал няколко пъти да получи аудиенция при краля, за да го предупреди срещу тази опасна, според него, политика – и като не успял, взел кинжала. Той твърдял, че е действал сам.  През 1610 г. съдиите очевидно нямали особено желание да стигнат до дъното на истината.

Убийството на Анри IV. Снимка: Уикипедия

Но още тогава изникнал въпросът: кой, всъщност, е организирал убийството? Няколко години по-късно се оказало, че някоя си Жаклин д’Ескоман, която служила при фаворитката на Анри, маркиза дьо Верней, се опитала да предупреди краля за възможен опит за убийство. Освен семейството на Верней, в заговора участвал и влиятелният херцог д’Епернон, който мечтаел за трона. Д’Ескоман се опитал да съобщи всичко това на краля чрез съпругата му Мария Медичи, но тя в последния момент заминала от Париж за Фонтенбло. Скоро след този разговор Жаклин била обвинена, че се опитва да убие бебето си, защото няма средства да го издържа. Била заплашена от смъртно наказание. Но съдиите се оказали добродушни: изпратили я задълго в затвора, а после в манастир. Дали това снизхождение не било платата й за това, че в съда тя не споменала заговора срещу Анри IV?

Защо Мария Медичи избягвала среща с Жаклин д’Ескоман? Защото имала свои причини да иска да елиминира краля. При смърт на Анри, Медичи ставала владетелка на Франция до пълнолетието на сина й Людовик XIII, който тогава бил само на 9 години. Действителната власт би била предоставена на съпрузите Кончини – италианци, които оказвали огромно влияние върху Мария Медичи (всъщност, събитията се развили точно така).

През януари 1611 г. Жаклин д’Ескоман напуснала манастира и отново се опитала да разкрие заговорниците. Тя пак била хвърлена в затвора и предадена на съд. Процесът срещу д’Ескоман обаче поел нежелателна за властите посока. Въпреки натиска от тях страна за смъртна присъда на д`Ескоман, гласовете на съдиите се разделили поравно. Жената била осъдена на доживотен затвор. Жаклин д’Ескоман твърдяла, че заговорниците поддържали връзка с Мадрид.

Това съобщава в мемоарите си и Пиер дьо Жардин, който се наричал капитан Лагард. Те са написани в Бастилията, където Лагард бил затворен през 1616 г. Той бил освободен след края на управлението на Мария Медичи.

Лагард разбрал за заговора, докато бил в Южна Италия, откъдето енергичният испански наместник граф Фуентос водел тайната война срещу Франция. Лагард пристигнал в Париж и успял да предупреди Анри за предстоящия опит за убийство, но кралят лекомислено не взел никакви предпазни мерки. Възможно е Анри IV да е станал жертва на „испански заговор“, в който участвали и французи.

Това предположение се подкрепя от упорити слухове за убийството на френския крал, които се разпространявали в чужбина няколко дни ПРЕДИ самото убийство на 14 май.

Че френският крал е станал жертва на заговор, ръководен от испанците, впоследствие твърдяла и такава информирана личност като самият кардинал Ришельо. Но трябва да се признае, че това убийство си остава неразкрито докрай.

Категория:
История · Личности

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu Title