На 11 септември 1985 г. жител на Ноксвил, щата Тенеси, намерил по пътеката, водеща към къщата му, труп на непознат бял мъж, който буквално паднал от небето. Мъжът бил с бронежилетка и очила за нощно виждане, а откъм гърба му се простирали въжета, стигащи до отворен парашут.
В зелена армейска раница, прикрепена към тялото му, полицията, която пристигнала на мястото, намерила 40 килограма кокаин, 4548 долара в брой, 6 крюгерранда (златни монети, сечени в Южна Африка), нож, два пистолета с резервни пълнители, пакет със суха храна, опаковка с витамини, компас, висотомер, документи с множество имена, членска карта на Miami Jockey Club и ключ от самолет. Пакетът с кокаин бил с етикет USA 10, а стойността на наркотика, според полицейски експерт, е била най-малко 15 милиона долара.“
В хода на разследването на криминално престъпление е възможно да се наложи запор на имущество, принадлежащо на заподозрения, обвиняемия или отговорните за престъпните действия. Не е тайна, че разследващите органи винаги са злоупотребявали с незаконни арести в рамките на измислени наказателни дела.
На следващия ден на 96 км от падналия от небето мъртвец били открити останките от двумоторен самолет Чесна 404, а на земята по продължение на неговия полет – осем номерирани пакета с кокаин от 1 до 9. Липсвал само пакет номер 3. Станало ясно, че мъртвецът, намерен в Ноксвил, най-вероятно се е занимавал с транспортиране на наркотици на борда на частен самолет. По някаква причина той започнал да изхвърля пакетите над голяма горска площ по границата на щатите Джорджия и Тенеси, след което скочил с парашут, но, за съжаление, катастрофирал, тъй като отворил парашута на твърде ниска височина. Кой бил този човек и какво го довело до този неочакван край?
Андрю Картър Торнтън II, както писали за него вестниците, бил роден „със синя кръв във вените и сребърна лъжица в устата“. Произхождал от семейство на богати животновъди от Кентъки и никога не знаел какво е да си в нужда. Родителите изпратили Андрю да учи в престижно частно училище, а след това, за да приучат сина си към ред и отговорност, пуснали документите му за постъпване във военната академия, която той успешно завършил. След дипломирането си Торнтън отишъл да служи в армията и се озовал в 82-ра въздушнодесантна дивизия, където получил Пурпурно сърце по време на операцията за нахлуване в Доминиканската република.
След службата той си намерил работа в полицията в Лексингтън, където няколко години по-късно доброволно се включил в отдела за борба с наркотиците, който тъкмо се формирал. Паралелно със службата, учел в Юридическия факултет на Университета в Източен Кентъки, където завършва със специалност „охрана на обществения ред“. Като цяло Торнтън лесно би могъл да се издигне до ранг на някой голям полицейски шеф, да се оттегли, да отглежда коне, да пие коктейли и да води напълно почтен живот, но той избрал съвсем различен път.
Системната борба с наркотиците била в самото начало и никой не знаел как да върши тази работа правилно. Всичко трябвало да се измисля в движение. За шефовете най-важното бил резултатът, а не как е постигнат. Торнтън работел като агент под прикритие, занимавал се с контролни покупки, действал като търговец на едро и имал редовни контакти с дилъри на наркотици. Постоянно вдигайки летвата на риска, той осъзнал, че да бъдеш просто полицай вече било скучно. Торнтън искал още.
Той започнал да търгува с конфискувани стоки, да подхвърля наркотици, за да извършва арести, често прибягвал до насилие и в един момент най-накрая прекрачил границата, която разделя представителя на закона от престъпника. Торнтън не употребявал наркотици и не се нуждаел от пари, тъй като получил доста впечатляващо наследство от семейството си. Привличало го непрекъснатото усещане за опасност, което опиянявало и давало смелост, а безнаказаността давала усещането, че е по-умен от всички и никой на света не можел да го победи. В резултат на тази вътрешна психологическа трансформация агентът по наркотиците се преквалифицирал в наркодилър, ставайки лидер на престъпна общност, известна като „Компанията“, която в продължение на няколко години успешно пренасяла контрабанда от Колумбия в Съединените американски щати. Това бил най-големият и нашумял случай, свързан с трафика на наркотици, в историята на щата Кентъки.
В свободното си време, когато не бил нито в полицията, нито извършвал престъпления Торнтън взел свидетелство за пилот, занимавал се с бойни изкуства и започнал да скача с парашут, изпълнявайки стотици скокове. Приятели го наричали специалист по оцеляване и човек, който винаги е готов да сътвори всякакви бедствия. През 1977 г. Торнтън се оттеглил от полицията и уж започнал да се занимава с легални дейности. Но това било само прикритие и крайна точка на трансформацията от полицай в престъпник. Основното му занимание не било наказателното право, а контрабандата на наркотици – кокаин и марихуана.
Торнтън не бил сам в престъпната организация, наречена „Компанията“. В бизнеса участвал и старият му приятел от частното училище, синът на бившия кмет на Лексингтън – Брадли Брайънт, който отговарял за официалното прикритие, парите и необходимите връзки. Третият човек в организацията бил Хенри Ванс, бивш колега на Торнтън от отдела за борба с наркотиците. Той бил член на едно от най-уважаваните и влиятелни семейства в Лексинтън, напуснал полицията заради политиката и станал помощник на щатския губернатор. Ванс бил очите и ушите на организацията в кабинета на губернатора, отговарял за политическото прикритие и вътрешната информация относно всяко разследване на тяхната дейност.
Торнтън се занимавал с цялата логистика и дистрибуция. Като пенсиониран полицай, той познавал тънкостите в работата на местните правоохранителни органи и активно използвал техните слабости. Освен Торнтън, Брайънт и Ванс, бивш полицай от Лексингтън, в престъпния бизнес участвали активен агент от отдела за борба с наркотиците, син на губернатора на щата и много други. Тази структура на организацията и спецификата на щата Кентъки направили престъпния им бизнес практически неуязвим.
Първите сериозни проблеми започнали след като Брайънт решил да се свърже с Джими Чагра, най-големият наркобарон в южната част на САЩ по това време, който внасял марихуана в страната наистина в промишлени количества. В края на 1978 г. те извършили съвместна операция и доставили 9 тона отбрана трева от Колумбия до Лексингтън. Няколко месеца по-късно те внесли същото количество. За транспортиране те вече не използвали двумоторната Чесна, а транспортния Douglas DC-4.
Бизнесът започнал да расте, но внезапно Чагра бил арестуван в Ел Пасо. Делото се водело от съдия Джон Ууд, който се прочул с безмилостното си отношение към наркодилърите и дългите присъди за обвиняемия, за което получил прякора Максималния Джон. За да избегне наказанието, Чагра не измислил нищо по-добро от това да поръча убийството на съдия. Преди това той се опитал да убие помощник-прокурора, но нищо не се получило. Въпреки 19-те изстреляни куршума, той се измъкнал с лека уплаха и няколко драскотини. Този път Чагра подходил по-внимателно към случая и срещу 250 хиляди долара наел убиеца Чарлз Харелсън, който успешно изпълнил заповедта, стреляйки в гърба на съдията с пушка. Това било първото убийство на федерален съдия в САЩ от 100 години насам и първото (но, за съжаление, не последното) през 20 век.
Интересното е, че Чарлз Харелсън е баща на известния американски актьор Уди Харелсън. През 1980 г., по време на операция по залавянето му, той се предал на полицията и обявил, че е убил съдията Ууд и Джон Кенеди. Те дори се опитали да разследват последното, но не намерили доказателства. В резултат на това той получил две доживотни присъди и умял в затвора, където синът му често го посещавал. Джими Чагра излежал 24 години, бил освободен и дори влязъл в програмата за защита на свидетелите. През 2008 г. той умрял от рак в дома си в Аризона.
Но да се върнем към нашата история. След убийството на съдията всички федерални агенции, които можели да участват в разследването, се заели със случая Чагра, което довело до активно разплитане на престъпните връзки на бившия наркобос и застрашило бизнеса на компанията. В този момент, според материалите от разследването, възгледите на Торнтън и Брайънт за бъдещето се разминали. Първият, въпреки любовта си към рисковете и приключенията, предложил да не се набиват на очи и да работят, както са работили, а вторият, напротив, решил да се възползва от ситуацията и да вземе контрола над империята на Чагра, който бил в затвора.
В резултат на това всеки от тях тръгнал по своя път. Торнтън се върнал към операциите в Кентъки, а Брайънт започнал голямата си игра. Нямайки достатъчно пари и необходимите връзки за закупуване на наркотици, той планирал да ограби военен склад и да замени откраднатите оръжия за кокаин от колумбийците. По това време наркокартелите се интересували от оръжия и патрони дори повече от пари. С помощта на племенника на Брайънт, който имал достъп до тайния склад на американския военноморски флот China Lake в Калифорния, те успели да извадят автоматични пушки, боеприпаси и най-новите очила за нощно виждане. Част от откраднатите стоки Брайънт съхранявал в склад в Лексингтън, част от тях препращал в Колумбия и заменял, както било планирано, за кокаин.
Няколко месеца по-късно камериерката на хотел в Лас Вегас усетила миризма на марихуана, идваща изпод вратата на една от стаите, и съобщила за това на управителя, който пък се обадил в полицията. Тя нямало да направи това, ако гостите не били спестили бакшиша при последното почистване на стаята. Но тъй като дори не й оставили един долар, в камериерката веднага се събудил отговорния гражданин и тя побързала да информира властите за нарушението. Ченгетата, които пристигнали на място, очаквали да срещнат поредният любител на тревата в хотелската стая с тийнейджърка, а вместо това намерили автоматично оръжие, устройство за кодиране на телефонен сигнал, 25 000 долара в брой и договор за наем за склад в Лексингтън, което ги завело към още повече оръжия, сред които имало картечница с голям калибър, тийзъри и очила за нощно виждане, за които се смятало, че са откраднати от военна база.
Брайънт бил арестуван на летището във Филаделфия. В него намерили бележник с имена, пистолет с шумозаглушител, 10 фалшиви шофьорски книжки в Кентъки, руско-английски и английско-испански разговорници и брошура, озаглавена „Строго секретни радиочестоти на правителството на САЩ“. Прокурорът, който впоследствие водел това дело, имал сериозно подозрение, че всичко, което се случва, е част от още по-мащабна игра на ЦРУ с цел размяна на военно оборудване, забранено за износ от САЩ, с либийците за таен съветски радар, но никой не успял да докаже нищо конкретно. Самият Брайънт дълго време настоявал за тази версия. Дали това е било вярно или не, е трудно да се каже, но съдийския състав изненадващо установил, че Брайънт е невинен по всички обвинения и бил освободен. Бил освободен, за да влезе зад решетките година по-късно. Този път по обвинение за продажба на 360 кг марихуана в Илинойс. Този път купувачът бил агент на DEA под прикритие, а Брайънт получи 15 години.
Едно от имената в бележника на Брайънт било, както може би се досещате, името на Андрю Торнтън, който бил арестуван заедно с други 25 обвиняеми по делото. Торнтън не се признал за виновен, излязъл под гаранция от 1 000 000 долара и избягал. Той бягал от правосъдието в продължение на шест месеца, летейки със самолета си от един град в друг, докато митническите агенти не прихванали радиовръзките му и не арестували Торнтън в Северна Каролина, докато зареждал своята Чесна. Участието му в ограбването на оръжейния склад остава недоказано и по случая за контрабанда на наркотици той бил представен като пилот, който доставя товари от Колумбия до САЩ. Торнтън сключил сделка с разследването, получил глоба от 500 долара, шест месеца затвор и пет години изпитателен срок. Лишен е и от адвокатския си лиценз, но изглежда, че това въобще не го притеснявало.
Пет месеца по-късно той бил освободен от затвора за добро поведение и се върнал към същото нещо, което правил преди ареста си. Година по-късно, въз основа на показанията, дадени от информатори, ФБР го прибирало при разработка. На 11 септември 1985 г. той се качил в своята двумоторна Чесна 404 и заминал за Колумбия за нова партида стоки. На връщане два федерални самолета застават на опашката му и Торнтън решил да намали скоростта, да хвърли стоката и да скочи с парашут, за да избегне ареста. Как завършва всичко, вече знаете.
И така, какво общо има мечката? Факт е, че тази история имала продължение. Три месеца по-късно в Националната гора Чатахучи е намерена мъртва мечка. До трупа лежали останките от същата 40-килограмова опаковка кокаин, която била в раницата на Андрю Торнтън. Мечката намерила изхвърления кокаин, разкъсала пакета и умряла от предозиране, след като погълнала почти цялото му съдържание. Според патолога, който е направил аутопсия на мечката, стомахът ѝ е бил пълен с бял прах и нито едно живо същество на земята не би могло да оцелее, като погълне такова количество наркотик. Вътремозъчен кръвоизлив, дихателна недостатъчност, хипертермия, бъбречна недостатъчност, сърдечна недостатъчност, инсулт – всичко имала тази мечка. Тя влязла в историята като „кокаиновата мечка“, или Пабло Еско-мечка. Днес нейна кукла се намира в местния хипстърски магазин Кентъки Fun Mall.
Автор: Десислава Михалева
