сеп. 10, 2020
149 Views

Развлеченията през феодалното свободно време

Автор:

Средновековният човек по принцип не разполагал с толкова възможности за развлечения, както днешния. Все пак празниците и почивните дни разведрявали ежедневието му.

Свободната вечер след работа или еднодневната седмична почивка строго се спазвали в средновековното ежедневие. Всеки празник бил видно събитие за елитите през XII-XIV в. За пример нека си припомним някои фрагменти от романния цикъл за крал Артур: големи зали, обща весела атмосфера, музика, трубадури, фокусници… Богатата развлекателна програма удивлявала гостите му. Пировете на крал Артур били отворени за всички, легендарният монарх не жалел нито време, нито пари. Хляб, вино и месо се раздавали на абсолютно всички без оглед на класа и социално положение.

Но, все пак, средновековните благородници имали специално отношение към собственото си свободно време. Голяма част от благата били на разположение и на обикновените хора – обаче елитните развлечения били изключителна привилегия на аристокрацията. Три занимания: рицарски турнири, лов и шахмат отличавали живота на знатните родове от другите слоеве от населението през Средновековието в Европа.

Рицарският турнир е бил едно от главните развлечения.

За рицарските турнири сме писали много. Средновековните благородници били преди всичко военният елит на отделните държави и владения. Когато войните приключвали и храбрите рицари се завръщали от далечни походи, оставало им само да пазят репутацията си на смели и умели бойци. Без въоръжени сблъсъци благородническият статут просто губел значението си. Рицарският турнир бил отличен изход от тази ситуация и начин за прекарване на свободното време. През XII-XIII век духовенството осъждало турнирите и ги смята за опасни: християните не трябва да се бият и осакатяват. Но само там благородниците можели да намерят изход от натрупаната агресия и някак да запълнят времето си. Северозападна Франция през XII век се превърнала в истински рай за всички почитатели на подобни състезания.  По-голямата част от участниците били свободни рицари без собственост, които търсели слава и вниманието на благородните дами. Вероятно именно на турнирите възникнала необходимостта от разпространение на гербове и хералдически знаци върху бронята. Често тези опасни развлечения водели до смърт: именно тогава църковниците си спомняли нарушаването на забраните и отказвали да погребват жертвите на турнира според християнските обичаи.

Турнирът бил голям празник, където всички слоеве от населението си намирали работа. Художници рисували портрети, готвачи готвели, търговци продавали стоките си, а джебчии преджобвали публиката. Вестителите и глашатаите изпълнявали ролята на спортни коментатори, на бойното поле царяла пълна бъркотия. Вечерите преминавали сред музика, вино, танци и любовни перипетии.

Ловът бил друго развлечение, достъпно по всяко време. Например, френският крал Филип II Август ходел на лов всеки ден след вечеря при всякакви обстоятелства – дори по време на война или на кръстоносен поход в Палестина. Ловът бил не само забавление за аристокрацията, но и жизненоважна необходимост. Благородническата трапеза била немислима без дивечово месо; освен това, добитъкът, домашните животни и дори селяните в имението се нуждаели от защита против хищници. В началото на XI век особено популярно станало соколарството – опасно, но в същото време изящно увлечение на благородниците. В средновековните хроники научаваме за него от историята на коронясването на първия владетел на германското кралство – крал Хенри I Птицелов. Това било цяла наука. Отглеждането на пернатия хищник и ежедневните грижи за него, тренировъчните жестове и подсвирването са трудна задача. За подготовка на птицата за лов се изразходвала цяла година. Това било много скъпо удоволствие. Само много богат владетел би могъл да подари сокол. Опитвали се да удължат живота на птицата с помощта на специализирани рецепти на лечители, които препоръчвали соколът да бъде хранен с горещо вино със счукан пипер или със сланина, намазана с мед. Не е известно обаче колко ефективни са такива рецепти.

Според средновековните хроникьори шахът е най-добрата настолна игра за знатни хора. Във Франция той се появява през ХІ век. Овладяването на уменията за игра на шах било незаменим елемент в образованието на младия рицар и благородник. В „Песен на Гай дьо Нантейл“ авторът смята, че човек трябва да започне да учи тази игра на 6-годишна възраст. Увлекателното домашно забавление бързо придобило сериозен статус в благородническите среди. С него се разрешавали спорове. Загубата предизвиквала гняв и негодувание, което често води до въоръжени конфликти. Слава Богу, че Църквата не позволявала да се правят огромни или съдбоносни залози. Девойките и благородните дами също играели с удоволствие шах и нерядко побеждавали мъжете.

Шахматна дъска от дърво или метал била специална гордост за всеки собственик на замък. Правилата на играта били различни от днешните. Най-силната фигура – дамата, се движела само по диагонал и по едно поле. Офицерът можел да върви на две полета и да прескача други фигури. Но движението на пешката, краля, тура и коня останало непроменено до днес. Фигурите се изработвали от слонова кост, абанос, яспис или кехлибар. Интересно е, че полетата на шахматната дъска в началото били еднакви, безцветни. А самите „армии“ се оцветявали в бяло и червено.

loading...
Категория:
Любопитно
loading...

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu