Последната ледена епоха е довела до нарастването на броя на вълнестия мамут и нарастването на ледовете. Но тя е само една от многото ледени епохи, състояли се на планетата Земя през 4.5-те й милиарда години живот. И така – колко често има ледени епохи и кога можем да очакваме следващата?
Отговорът на първия въпрос е, че зависи от това дали говорим за големите ледени епохи или за по-кратките, които са настъпвали едновременно с по-големите периоди. Земята е преминала през 5 големи ледникови периода, някои от които са били с продължителност от стотици милиони години. Истината е, че Земята в момента е в ледников период, което обяснява защо на нея има полярни ледникови шапки.
Ледниковите епохи съставляват 25% от живота на Земята. Петте основни ледени периода включват Хюрънското заледяване (от преди 2.4 милиарда до 2.1 милиарда години), Криогенското заледяване (от преди 720 милиона до 635 милиона години), Андо-Сахарското заледяване (от преди 450 милиона до 420 милиона години), Късното Палеозойско заледяване (от преди 335 милиона до 260 милиона години) и Кватернерското (от преди 2.7 милиона години до днес).
В тези основни големи заледявания е имало както по-къси ледникови периоди, така и по-топли времена. В началото на Кватернерното заледяване от преди 2.7 милиона до 1 милиона години, тези ледникови периоди са се появявали на всеки 41 000 години. Въпреки това, през последните 800 000 години, огромни заледявания като предишните, са се случвали доста по-рядко – на всеки 100 000 години.
Ето как работи един 100 000-годишен цикъл – ледените пластове се разрастват в продължение на 90 000 години, а след това последните 10 000 години се разрушават заради по-топлите периоди. След това целият процес се повтаря. Имайки предвид, че последният ледников период е приключил реди 11 700 години, не е ли време Земята отново да се покрие с лед?
Би трябвало. Но имайки предвид факта, че хората влияем на атмосферата на Земята толкова интензивно, изпускайки въглероден диоксид в огромни количества, то ледников период не би трябало да има в следващите поне 100 000 години.
Какво причинява образуването на заледяване? Докато планетата се върти около Слънцето, три фактора оказват ефект върху това колко слънчева светлина ще достигне до нея – наклонът й (който варира от 24.5 градуса до 22.1 градуса в период от 41 000 години), промяната на орбита около Слънцето (което може да е от почти кръгла до овална форма) и колебанията й (едно пълно колебание се случва на всеки 19 000 до 23 000 години). Ако в момента се намираме в ледена епоха, то ще имаме повече или по-малко наличие на лед, зависимост от тези три фактора. Но ако Земята е прекалено гореща, то тогава те не биха оказвали влияние, поне за оформянето на ледените блокове.
Едно от нещата, което би могло да затопли Земята, е въглеродният диоксид. През последнте 800 000 години нивата му нарастват от 170 части на милион до 280 части на милион, което означава, че в 1 милион въздушни молекули, 280 от тях са молекули на въглеродния диоксид. През месец май на 2016 години нивата на газа достигат до 400 части на милион.
Земята и преди е била гореща. Например, нашата планета е била много по-топла по времето на динозаврите. Страшното е колко много въглероден диоксид се разпространява в атмосферата и то за толкова кратък период от време. Ефектите от този газ ще окажат големи последствия, тъй като дори малко увеличение на средната температура на Земята, може да доведе до драстични промени. За пример – Земята е била само с 5 градуса по Целзий по-студена (средна температура) по време на последното заледяване, отколкото е сега.
Ако глобалното затопляне предизвика топене на ледовете на двата полюса, океаните ще нарастнат с 60 метра.
Какво предизвиква големите ледникови периоди? Факторите, предизвикващи такива големи замръзвания като последния – Кватернерния ледников период, са трудно разбираеми. Ясно е обаче, че масивен спад в нивата на въглероден диоксид може да доведе до по-ниски температури.
