Още

    5 алтернативни теории на Големия взрив

    „В началото нямало нищо, което експлодирало“. Така великият Тери Пратчет описва създаването на вселената. Или иначе казано – Големият взрив. Съвременната физика твърди, че животът на вселената е започнал от една изключително малка точка, която се взривила, разширила и създала всички невероятни неща около нас – галактиките, звездите и планетите. Засега учените залагат на тази теория като основна, но това не означава, че Големият взрив е единственото обяснение за създаването на вселената, което е било предлагано.

    Може би предполагате ,че някои от теориите са на религиозна основа, но дори сред средите на учените има няколко предполагаеми теории, алтернативи на тази за Големия взрив. Така че, ако някога сте се чудили дали светът ни е холограма или пък се намираме в компютърна игра със сбъркани програмни кодове, тези вероятни теории, ще ви допаднат.

    1. Първо, нека поговорим за теорията за струните, която е популяризирана от Стайнхард и Турок. Струнната теория е опит да се свържат идеите за общата относителност и света на квантовата механика.

    Идеята е, че съществуват много измерения, освен това, в което можем да наблюдаваме и докосваме в ежедневието си. Това, което на нас ни се струва като точка от наша перспектива, всъщност е част от огромна струна. Стайнхард и Турок предлагат идея, наречена „Невероятният Бълк“ („The Incredible Bulk“). Теорията им не е напълно отхвърлена от физиците, но си струва да я разгледаме и да помислим върху нея.

    Според „Невероятният Бълк“ вместо Голям взрив, нашата вселена е част от нещо, наподобяващо големи листи  хартия, плаващи в многоизмерна супа. Теоритиците наричат тези листи „брани“, съкратено от мембрани. И така – нашият „бран“ се съединява с друг, при което се отделя голямо количество енергия. Двамата учени считат, че съществуват безкрайно много възможности за съединяване на „брани“,  както и за последващото им разширяване. Според тях цялата наша вселена е възникнала само при едно единствено съединяване на „брани“.

    1. Шон Карол е обсебен от темата за времето още откакто е дете. Той смята, че проблемът с Големия взрив не е в това, че той започва в „началото на времето“ , а самият факт, че времето има начало и край. Защо времето се движи само в една посока? Е, какво би се случило, ако съществуват много вселени и в някоя от тях времето се движи наобратно?

    Шон Карол изучава вселените и отношението им към тъмната материя. Според неговата теория, една вселена може да се появи при случайната проява на нестабилност на тъмната материя и да се появи в така наречения от нас „празен космос“. Понякога тези случайно създадени вселени не могат да се движат, затова се сблъскват, при което образуват черните дупки. Все пак, една от тях (като нашата например) успява да се движи, при което започва да се разширява главоломно.  Тя продължава да расте безкрайно и в крайна сметка да образува пространства, където може да се сформират други такива вселени.

    1. Едно от най-объркващите неща, свързани с вселената е, че тя изглежда еднаква във всички посоки, независимо накъде поглеждаме. Тъй като вече знаем, че нашата вселена се разширява, ние си я представяме като балон , но по този начин много хора започват да вярват, че тя си има център и краища, което може би не е съвсем вярно.

    Фред Хойл прави опит да обясни приликата между всички части на вселената с идея, наречена “Стабилно състояние“ (“Steady State”). Ако искате да запазите плътността на нещата еднаква в едно разширяващо се пространство, със сигурност ще ви се наложи да добавяте още неща. За да поддържаме висока плътнот, се налага спонтанното създаване на материя. И преди да започнем да си представяме малки балончета, появяващи се във въздуха около нас, ще отбележим, че Фред Хойл сам е посочил необходимото количество – един атом годишно за всеки кубичен километър пространство.

    1. Според теорията на Кристоф Уетрич, вместо да се разширява, вселената всъщност се смалява. Той нарича тази своя идея „Студеният взрив“ (“The cold bang”). Една от причините, поради които вярваме, че вселената се разширява, е Доплеровият ефект. Учените са забелязали, че много, много далечни галактики изглеждат много по-червени, отколкото по-близките до нас и това се оказва вярно, независимо към коя част на космоса поглеждаме. Така че, освен ако не сме обградени от гигантска зона, изпълнена с червени обекти, трябва да има някаква причина това да се случва. И такава наистина има.

    Ако нещо е съставено от вълни, както светлината или звука, то тогава неговите движения дават ефект върху това как ние, наблюдателите, приемаме тази вълна. Ако въпросното нещо се движи към вас, то тогава вълните имат по-голяма честота. В обратния случай, ако обектът се движи в обратна посока и се отдалечава от нас, тогава вълнте имат по-малка честота.

    И така, ако вселената действително се разширява, то тогава вълните на светлината от отдалечените обекти имат по-малка честота, което означава, че имат по-голяма дължина на вълната. Това от своя страна ги прави червени на цвят. Уетерич смята, че вселената не се разширява, а че масата на всичко, намиращо се в нея, се увеличава.

    1. Друг въпрос, чийто отговор е труден за обяснение е – защо във вселената температурата навсякъде е една и съща? Разбира се ние, хората, не можем напълно да осъзнаем това, тъй като в един момент можем да замръзнем от хапка сладолед и веднага след това да се сгреем, когато отхапем от горещия сладкиш на баба. Но, разглеждайки теорията на общо ниво, ако разрежем вселената на няколко парчета, всички те ще имат почти еднаква средна температура. При Големият зрив температурата е била изключително висока. Някои теоретици считат, че може би съществува някаква непозната енергия, която причинява разширяване, много по-голямо от скоростта на светлината, което пък от своя страна може да обясни защо температурата след Големия взрив се е изравнила навсякъде толкова бързо.

    Ниеш Афшорди и екипът му смятат, че може би нашият триизмерен свят всъщност е 4D и че той създава четириизмерни звезди. Ако имаме 4D звезди, то те при сблъсък биха създавали четириизмерни черни дупки.

    Благодарение на многобройните учени, които непрестанно изучават вселената и живота, ние знаем толкова много за нея и как е започнало всичко. Въпреки това, понякога изглежда, че никога няма да успеем да докажем каквото и да било, свързано с мистичното създаване на вселената ни. А може би не ни трябва да знаем всичко…

    Още публикации

    Коментари

    ВАШИЯТ КОМЕНТАР

    Моля, въведете коментар!
    Моля, въведете името си тук

    Мобилно приложение за Android и iOS

    Най-нови