background img
мар. 19, 2017
6467 Views

Велико Зимбабве – африканският град от камък

Автор:

Велико Зимбабве е бил град с площ от 720 хектара, който е процъфтявал в периода от 10-ти до 15-ти век след Христа.

„Зимбабве“ идва от шона (един от трите официални езика в страната), а преводът на тази дума варира, като може да означава и „къща от камък“. Руините на града съдържат в себе си безброй огради от камък, като някои от тях достигат до цели 11 метра височина. Всички те са изградени без използването на хоросан.

Голяма част от Велико Зимбабве е все още неизследвана от археолозите и за какво точно са служели тези каменни стени е обект на дебат в археологическите среди. Най-ранните записки по повод този град датират от 16 век, време, след което градът е бил изоставен в по-голямата си част.

Днес, Велико Зимбабве е част от културното наследство на ЮНЕСКО и се счита за един вид национален символ на модерно Зимбабве.

Страната е придобила името Зимбабве през 1980 година, използвайки името, което племето шона е дало на града в миналото. Знамето на Зимбабве също представлява вид артефакт, който може да се види във Велико Зимбабве – птица, стояща на пиедестал.

Въпреки факта, че Велико Зимбабве е от огромна важност в културен аспект, голяма част от него все още не е била обект на археологически разкопки.

„Ако сравним площите, които са били разкопани от иманяри с площите, които са изследвани от археолозите, става ясно, че изследваната от археолозите част от Велико Зимбабве е едва 2% от цялата му площ“, пише екипът от учени, който изготвят карта на града, в научен труд, публикуван през 2016 година в сп. Journal of Archaeological Method and Theory.

Същият този екип от учени е открил, че градът обхваща 720 хектара земя и че „размерите на града, в който и да е момент от миналото му, са били значително по-малки от настоящата му площ.”

Учените са обяснили, че различните части от града са били обитавани по различно време и че най-ранните свидетелства за обитание датират от 900-та година след Христа.

Обратното на „Изгубеният град“

Велико Зимбабве никога не е бил „изгубен град“. Жителите на Зимбабве винаги са знаели за съществуването на руините му. Когато европейски изследователи пристигнали през 19-ти и началото на 20-ти век обаче, те взели различни артефакти от руините на Велико Зимбабве и се опитали да прокарат теорията, че градът изобщо не е бил построен от местното, африканско население, а е дело на финикийците или на други групи хора от Азия или Европа.

Европеецът, който първи е описал Велико Зимбабве, е Карл Маух. Той е живял в периода от 1837 до 1875 година и твърдял, че е открил там кедър от Ливан и че „руините са били построени от Кралицата на Шеба, героиня, споменавана в еврейската Библия”, пише Инъсънт Пикирайи, професор към Университета на Претория (намиращ се в Южна Африка), в научен труд, публикуван в книгата “Cities in the World, 1500–2000”.

Пикирайи пише и че археолозите много отдавна са отхвърлили теорията, че Велико Зимбабве е построен от финикийците, хора от Европа или пък от Кралицата на Шеба. Днес учените вярват, че Велико Зимбабве е дело на предците на племето шона, както и на други етнически групи, намиращи се в Зимбабве или в граничещите с него страни.

Климат

Велико Зимбабве се намира в „климатичния пояс на тропическата савана“, където „валежите започват през октомври и продължават чак до април, или дори май месец“, пише екип от учени в научен труд, публикуван през 2016 година в South African Archaeological Bulletin.

„Голяма част от валежите във Велико Зимбабве идват под формата на мъгли, известни на местното население като „гути“, които са носени от повея на югоизточните пасати.“

Екипът от учени е изследвал и въглища, открити във Велико Зимбабве и открил, че местните жители са използвали видове дърво, наричани спиростачис африкана и колофоспермум мопан, които вероятно са били внасяни от други държави в Южна Африка, за построяването на града.

Проучванията показват, че залезът на Велико Зимбабве е започнал през 15 век. Промяната в климата обаче далеч не е била причината за това. „Скорошни научни изследвания считат, че промяната в околната среда най-вероятно не е била основната причина за изоставянето на града, тъй като климатичните условия по него време са били благоприятни“, пише Пикирайи в книгата си.

Артефакти

„Материалната култура в различните части на Велико Зимбабве, независимо от времевия период, от който датира, се е състояла от изработени от местните жители керамика и грънчарски изделия, внесени стъклени мъниста, пособия за обработка на метал, като например тигели, завършени метални предмети, вретеновидни венци и освен всичко останало, шлифовъчни камъни“, пише екипът от изследователи, осъществяващ новото картографиране на Велико Зимбабве в своя научен труд от 2016 година, публикуван в сп. Journal of Archaeological Method and Theory.

Най-известните артефакти са осем птици, издълбани в талков камък, известен още като „сапунен камък“.

Те са „дълги около 33 сантиметра и някога са били поставени на пиедестали“, пише Пол Хъбард, учен от National Museum and Monuments на Зимбабве, в научен труд, публикуван през 2009 година в сп. Honeyguide.

„Повечето изследователи се обединяват около тезата, че птиците отъждествяват плячка, но не е възможно да се идентифицира конкретният вид птица, тъй като резбите комбинират в себе си човешки и птичи елементи; някои имат човки, върху които има изобразени човешки устни, както и по четири или пет човешки пръста на краката или крилете си“, пише Хъбард.

Шест от осемте птици са открити на място, днес известно на археолозите като „Източното ограждение“, което се намира върху хълм.

„Източното ограждение” е разполагало с оскъдни количества културни останки, а наличието на подиуми и монолити сочи, че това място е имало жречески функции“, пишат Шадрек Чирикуре, професор към Университета в Кейп Таун, и Инъсънт Пикирайи в научен труд, публикуван в сп. Antiquity през 2008 година.

Голям брой артефакти, придобити посредством външна търговия, също са били открити във Велико Зимбабве. Те включват арабска монета, датираща от 14 век, останките на персийски керамични съдове от 13 век, както и керамични съдове, които датират от времето на китайската династия Минг (1368 – 1644г. сл. Хр.), пише Вебер Ндоро, директорът на African World Heritage Fund, в книгата си от 2005 г. – “The Preservation of Great Zimbabwe: Your Monument Our Shrine.

Ндоро отбелязва, че тези артефакти най-вероятно са били придобити от външна търговия, която е възникнала в Индийския океан и че Велико Зимбабве е продавало и злато, освен всички останали продукти, които е изнасяло за други страни отвъд Индийския океан.

Множество мистерии

Има много въпроси и спорове по повод Велико Зимбабве в археологическите среди. Най-ранните запазени текстове, в които се споменава Велико Зимбабве, датират от 16 век и често са плод на труда на европейци. Това означава, че съвременните археолози до голяма степен трябва да разчитат на самите руини, за да определят как точно е функционирал града.

Някои учени мислят, че управниците на града са живели отделно от останалите, на върха на един хълм, където са можели да провеждат церемонии за дъжд, докато други считат, че управниците на града не са имали нищо против да се смесват с останалите жители.

Други учени пък смятат, че управниците на града са нямали отделен дом, в който да живеят и който да е бил предназначен само за тях. По-скоро, когато някой от тях е умирал, този който го е наследявал е живеел там, където си е живеел по принцип.

Връзката между Велико Зимбабве и другите градове в региона също е повод за дебати. Някои учени мислят, че Велико Зимбабве е било столицата на малко кралство или на империя, които са включвали и други градове, като например Туламела, който се намира в днешна Южна Африка. Тази теория обаче все още не е потвърдена.

Друга хипотеза твърди, че династията на управниците на друг град, наречен Мапунгубуе е направила своя столица Велико Зимбабве пред 13 век.

И като се има предвид, че само 2% от територията на Велико Зимбабве е била плод на археологически разкопки, напълно възможно е новите открития, които ще бъдат направени занапред да хвърлят повече светлина върху историята на града.

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Здравей, ако искаш да получаваш известия по имейл за най-нови публикации в Iskamdaznam.com

Powered by WordPress Popup

Menu Title