Най-възрастният човек в историята е била Жана Калмен, която е доживяла до 122 години и 164 дни. Рекордът за най-възрастен човек е бил 103 години през 1798г, 110 години през 1898г и 115 години през 1986г, което показва едно покачване с около 7 години на век.
Няма установен лимит на дълголетието, но засега се смята, че максимално човек би могъл да живее около 125 години. Учените са стигнали до това заключение след като са изчислили как се променя стойността VO2max (максимално консумиране на кислород) с възрастта. Тази стойност показва максималното количество кислород в милилитри, което може да се приеме и усвои за минута на килограм телесно тегло.
По този начин са открили, че максималната продължителност на живота би могла да се определи като се изчисли кога стойността VO2max на човек падне до толкова, че вече не могат да бъдат поддържани основните функции на тялото, необходими за живот – приблизително 3мл/кг за минута. На базата на тази теория, атлети с VO2max между 50 и 60 на възраст 20 години биха могли да доживеят до 100-125 години, ако продължат да поддържат физическата си форма.
Поради редица фактори обаче, малцина доживяват до повече от 100 години. Днес средната продължителност на живота е около 67 години, а в някои страни надвишава 80 години.
Защо жените живеят по-дълго от мъжете?
Жените живеят средно със 7 години по-дълго от мъжете, макар в по-развитите страни тази разлика да е доста по-малка. Рискът от смърт обаче е по-висок при мъжете, особено при младежите и мъжете над 60 години.
Първоначално се е смятало, че това се дължи на биологичните разлики и половите хормони. Учените обаче са открили, че в манастирите монасите живеят почти толкова дълго, колкото и монахините. Това подсказва, че начинът и условията на живот играят по-голяма роля, отколкото генетичните разлики между мъжете и жените.
Мъжете, освен това, обикновено се излагат на повече рискове и се поддават повече на стреса. Фактът, че мъжете внимават по-малко за здравето си също е от значение.
Има ли ген на дълголетието?
Макар максималната продължителност на живота на човека да се определя от човешкия генотип, това колко дълго може да живее човек не зависи единствено от гените. Храненето и други външни фактори оказват голямо влияние върху продължителността на живота. В комбинация с гените, тези фактори определят колко свободни радикали – които увреждат клетките – се създават в тялото, докато то произвежда енергия, и колко от тях биват обезвреждани, а щетите поправяни.
При мухите, червеите и мишките са открити различни гени, влияещи на тяхната продължителност на живота. Модифицирайки тези гени, учените са успели значително да удължат живота на животните. Подобни гени са открити при хората и в близкото бъдеще е напълно възможно те да се окажат ключа към удължаването на живота ни.
