Преобразуванията по време на т.нар. „велика френска революция“ далеч не били посрещнати радостно от всички французи. Най-мощната съпротива срещу тях избухнала през пролетта на 1793 г. по долното течение на река Лоара и получила названието „вандейската война“.
В началото на 1793 г. републиканците се изправили пред бързо намаляване на числеността на войските си: полугладните, зле облечени доброволци все по-често напускали службата. Затова на 22 февруари 1793 г. Конвентът издал указ за насилствено рекрутиране на 300 000 войници. Трябвало да бъдат набирани от неженените мъже от различните департаменти.
Но причината за народното въстание във Вандея било не само насилственото откъсване на младежите от семействата им. Революционните промени нарушили преди всичко обичайния начин на живот. Данъците се увеличили. Републиката провеждала яростна антихристиянска политика, сменила дори названията на месеците, за да не напомнят за християнския календар. Свещениците били избивани, а църквите – осквернявани, като ги превръщали в складове и казарми.
Всичко това като цяло пораждало не само носталгия по близкото минало, но и дълбок протест против настоящето. Указът на Конвента за принудително набиране на млади мъже за армията бил последната капка в селското търпение. Размириците започнали в началото на март 1793 г.: в град Шоле младежи убили командира на местната т. нар. „национална гвардия“. Появил се първият отряд въстаници, начело с Жак Кателино и Жан-Никола Стофле. Срещу него изпратили военна част от 3000 души – която бързо била разбита и обърната в бягство. Конвентът, обезпокоен от това неблагоприятно развитие на събитията, издал още същия ден постановление, с което носенето на оръжие или бяла кокарда – символ на „кралската“ Франция, приет от вандейците, се наказвало със смърт.
В отговор, селяните и част от жителите на градовете във Вандея започнали масово да се въоръжават. Отрядите на вандейците се нарекли „Католическа кралска армия“. Всички осъзнавали, че защитават не само монархията, но и вярата си. „Католическата армия“ достигнала 40 000 души и представлявала сериозна заплаха за правителствените войски. Недостигът на оръжие се компенсирал, особено в началото, с вили, коси и тояги. Събраните от замъците старинни бомбарди заменили оръдията. Съвременно оръжие трябвало да се набавя в битки. Само за 3 седмици бунтовниците превзели цяла Вандея, без да срещнат особена съпротива.
На 1 август 1793 г. Конвентът решил да унищожи напълно Вандея и изпратил там армия под командването на генералите Клебер и Марсо. Но на 19 септември републиканците били напълно разгромени. Конвентът изпратил нова армия – наречена „Западна“. Този път в самото сърце на въстанието – Шоле, въстаниците претърпели съкрушително поражение.
Победените „бели“ поели на север към Нормандия с надежда да срещнат там помощ, обещана от англичаните. Това била огромна тълпа от 80 000 бежанци – главно жени, деца и старци. Но, когато стигнали до Ла Манша, се оказало, че от обещаната английска „помощ“ няма и помен. През декември републиканците ги обкръжили и устроили масово клане. Почти никой не успял да се спаси.
В началото на 1794 г. командващият Западната армия генерал Тюро започнал да изпълнява страшния декрет от 1 август 1793 г. „Вандия трябва да стане национално гробище“, заявил той. След което разделил войските си на две армии, по 12 колони всяка, на които било наредено да се придвижват една срещу друга – от запад и изток. Зверствата на републиканците надминали всичко познато дотогава в човешката история. От януари до май 1794 г. „колоните на ада“, както ги нарекли вандейците, изгаряли къщите и реколтата, разрушвали всичко по пътя си, ограбвали, изнасилвали и убивали без оглед на пол и възраст.
Броят на жертвите наброявал стотици хиляди. Републиканците хвърляли деца и жени живи в напалени пещи за хляб – по повод на което, генерал Аней заявил: „Така Републиката ще изпече хляба си“.
По заповед на Сен-Жюст одирали кожите на избитите мирни жители и от тях шиели колани и ремъци за републиканските войници, тъй като снаряжението не достигало. В музея на град Нант и до днес се пази човешка кожа от онова време, разпъната на рамка. Организирали специални работилници за топене на мазнините на изнасилените и убити жени, за да се изготвя оръжейна смазка. Запазена е разписка от онова време за изпращането на 10 бъчви човешка мас в Нант.
В самия град Нант, членът на Конвента Карие лично се захванал с организирането на „революционния терор“. Били организирани първите концлагери, познати в историята – в тях затваряли католически свещеници и ги оставяли да измрат от глад. Републиканците измислили първите машини за масови убийства – качвали хората на шлепове, откарвали ги до средата на Лоара, след което ги потопявали. После изваждали шлепа и го пълнели със следващата партида затворници. Около 10 хиляди души, които не били държали оръжие в ръцете си – жени, деца, старци, били удавени по този начин. Карие особено наблягал да не се жалят децата, които наричал „бъдещи бунтовници“. Около 600 деца били издавени в шлеповете на смъртта.
Републиканците събличали голи хората, преди да ги натоварят на шлеповете. След което ги връзвали по двама, като подбирали бременни жени със старци, млади момичета със свещеници, момчета със старици. Карие наричал това „републикански сватби“. Масовите екзекуции често се извършвали през нощта, на светлина на факли – а самият той ги наблюдавал от яхтата си сред компанията на проститутки.
Смята се, че във Вандея революционерите избили повече от 250 хиляди души. През 1993 г. Александър Солженицин сравни зверствата във Вандея с жестокостите на болшевиките по време на Гражданската война в Русия. Кой знае защо, след това никоя френска медия не взе повече интервю от него…
Символиката и мотото на вандейските въстаници – „Бог и крал“
Екзекуция на въстаник в Нант през 1796 г. (1866)
Удавянията в Нант
снимки: Уикипедия
Човек да се запита – какво и е великото на тази революция!?