От 618-та до 907 г. Китай бил управляван от династията Тан. Това бил период на разцвет и могъщество. Страната надминала съседните държави по военна сила и ниво на развитие на науката, изкуството и законодателството. Всичко това било осигурено от огромна армия чиновници.
За да се заеме чиновническа длъжност, не било достатъчно да си от знатно семейство. Всеки кандидат преминавал труден изпит и само според резултатите от него получавал един от 9-те ранга, които на свой ред се разделяли на 30 по-ниски чинове. Ставайки чиновник, всеки китаец знаел, че напълно е осигурил благополучието на своето семейство. Трябвало само да изпълнява стриктно задълженията си и да спазва строга дисциплина. Един от чиновниците с най-висок, първи ранг в края на династията Тан, бил Ян Юн-сун.
Той е роден на 20 април 834 година. Получил най-високия ранг не изведнъж, а с търпеливо изкачване по служебната стълбица. Към 880 г. бил удостоен с високопарната титла „велик мъж със светли заслуги и златен печат на пурпурен шнур“, като възглавил учреждението на „земните принципи“ в императорската обсерватория. Това ведомство ръководело както прагматичните географски изследвания, така и почти магическото изкуство „канюй“. То представлявало опит да се контролират енергийните потоци, за които се смята, че изпълват света около нас. Именно тази втора дейност на службата му най-много интересувала Ян Юн-сун.
За съвременният човек фън-шуй е набор от странни правила, по които трябва да поставяме различни статуетки в дома си или пък да подреждаме мебелите. Но класическият китайски фън-шуй е много по-сложен. Китайците вярват, че майсторът на фън-шуй умее да избере най-доброто място за построяване на къща или да посочи къде да бъде погребан човек, за да може душата му да намери покой. При определени условия той дори предсказва вярно събитията, като внимателно проучва мястото, където трябва да се случат.
Точно това изкуство изучавал Ян Юн-сун. Той събирал и систематизирал знания по география, астрономия, нумерология, геодезия и архитектура – всичко това майсторът на „канюй“ трябвало да владее, за да стигне до правилните изводи. Своите мисли излагал в различни трактати. Но скоро спокойният му живот приключил.
През ІХ-ти век династията Тан вече била изгубила предишното си величие. Провинциалните военни управители все повече се държали като независими владетели и пренебрегвали заповедите на императора. А чиновниците били затънали в корупция и били загрижени само за собственото си обогатяване.
Всичко това довело до мощно селско въстание през 874 г., в което активно се включвали лидери на престъпни банди, желаещи да си присвоят държавата. Най-могъщ и жесток сред тях бил Хуан Чао, когото през 878 г. бунтовниците провъзгласили за „Велик пълководец, щурмуващ небето“. Той събрал внушителна армия от няколкостотин хиляди души и през 881 г. тя се приближила до императорската столица Чанян.
Императорът и цялото му обкръжение избягали на юг. Ян Юн-сун, увлечен в изследванията си, останал в превзетата столица. Може би в началото той дори не забелязал какво се случва, потопен в света на висшите материи.
В лагера на бунтовниците започнали разногласия. Спътниците на Хуан Чао преминали на страната на имперските войски, а той бил убит. Скоро столицата била върната под контрола на императора.
Именно по това време Ян Юн-сун внезапно я напуснал. Може би се опасявал, че след завръщането на императора всички, които били останали в Чанян под властта на Хуан Чао, ще бъдат подложени на репресии. Или пък просто бил изморен от бурния политически живот и придворната суета. Но, така или иначе, решил, че за да се управлява енергията на земята и водата, книжните познания не са достатъчни. Затова тръгнал да обикаля пеш южните провинции на Поднебесната империя. Това пътешествие, което продължило около 20 години, обезсмъртило името му.
Вървейки от едно село към друго, от една провинция към друга, Ян Юн-сун подсилвал с практически умения всичко, което бил изучавал дълги години в писанията на древните мъдреци. Постепенно той стигнал до извода, че за вековете на своето съществуване изкуството „канюй“ било станало прекалено сложно и неразбираемо. Затова през 888 г. формулирал принципите, които са в основата на фън-шуй – изкуство, което всеки човек, дори без образование, може да овладее. Наблюдавайки природата, мъдрецът описал как да се определят положението и посоките на енергийните линии, които влияят върху всичко около нас.
Най-мощните канали на енергия той нарекъл „дракони“ – те се определят от положението на планинските хребети. Също така, енергия се крие в пещерите („сюе“) и в някои минерали; освен това, е разлята във водата. В търсене на най-силните „дракони“, Ян Юн-сун обиколил почти всички планини на Южен Китай. По пътя той охотно общувал със селяните и щедро споделял своите знания.
Системата, създадена от Ян Юн-сун, се превърнала в основа на едно от главните направления във фън-шуй – ландшафтното, или „школата на формите“. То е обвързано с формата на предметите и околната среда. Около 100 години по-късно се появило „компасното направление“ или „школата на позициите“, която изисква сложни изчисления и формули. Така изкуството фън-шуй отново станало занимание за избрани. Но знанията, оставени от Ян Юн-сун, продължили да живеят сред обикновените хора. През XIX-ти век двете насоки – елитарната и народната, се сливат, допълват се и формират този фън-шуй, който днес изучават китайските майстори.
Когато през 904 г. мъдрецът почувствал приближаването на смъртта, той посочил точното място, където трябвало да бъде погребан. Сега то е скрито под водите на река Мейцзян.
