Крал Дезидерий нямал късмет. Той бил последният владетел на Лангобардското кралство.
Лангобардите дошли в Италия през втората половина на VI век и основали свое кралство в северната част на Апенинския полуостров. На юг се намирали техните херцогства Беневенто и Сполето, а част от полуострова се контролирала от Византия. Кралете на Лангобардия се стремели да обединят Италия под своя власт, като за тази цел се борели с Византия и римските папи.
През 757 г. тронът бил завладян от херцога на Тусия (Тоскана) Дезидерий, който станал крал. Много малко се знае за първите години на неговото царуване. В началото на управлението си той направил своя зет Арехис херцог на Беневенто.
След смъртта на папа Стефан II на 25 март 752 г., който починал от инсулт само 2 дни след избирането му за римски понтифик, на папския престол седнал папа Адриан I – враг на лангобардския крал. Дезидерий продължил да разширява кралството си и да превзема градовете на бившата Равенска екзархия, които били дадени на Рим.
През 770 г. дъщеря му Дезидерата се омъжила за краля на франките Карл, който влязъл в историята като Карл Велики. Но още в края на 771 г. съпругът й я изпратил обратно на баща й. Така възникнала вражда между двамата владетели.
През 772 г. Дезидерий продължил войната с папата и нахлул в Папската област. Карл Велики се притекъл на помощ на Светия престол. Неговите войски заобиколили лангобардите, които охранявали алпийските проходи, и навлезли в Италия. Дезидерий се затворил в Павия, а синът му и съуправител Аделгиз – във Верона. Заедно със сина на краля били синовете на франкския владетел Карломан – племенници на Карл Велики. По-късно те решили да се предадат на чичо си и отворили портите на Верона. Аделгиз напуснал града и отплавал за Константинопол.
Обсадата на Павия се проточила няколко месеца. Дезидерий се чувствал уверено и не се предавал на Карл. Обаче, благодарение на преговори с папа Адриан, Карл получил подкрепата на други градове от Лангобардия, които подкрепили армията му със свои войски. Така на 5 юни 774 г. Павия все пак капитулирала. Дезидерий, съпругата му Ауза и дъщеря му станали пленници на франкския крал. Те били изпратени в манастира Сент-Аман, където най-вероятно живели до смъртта си. Карл бил коронясан за крал на лангобардите. На ключови места в Италия останали франкски гарнизони. Херцогът на Беневенто и зет на Дезидерий, Арехис, признал зависимостта си от краля на франките и започнал да му плаща данък. Неговият син Гримоалд бил възпитан като заложник във франкския двор. След смъртта на Арехис през 787 г. Гримоалд станал новият херцог на Беневенто. В това си качество той бил напълно зависим от Карл.
Докато властвал Дезидерий, станало важно събитие за европейската история – започнал да твори видният средновековен историк Павел Дякон. Той бил наставник на дъщерята на краля Адалперга. Когато тя се омъжила за Арехис, Павел отишъл с нея в Беневенто. Там Павел Дякон написал „История на римляните“, в която изложил историята на Италия до смъртта на Юстиниан Велики. След това историкът започнал да пише „История на лангобардите“, която останала недовършена. За последните им крале, по-специално за Дезидерий, знаем от малките продължения на тези история, направени вече след Павел Дякон.
През 788 г. Аделгиз се опитал с помощта на византийците да си възвърне кралството и направил десант в Калабрия. Но се оказало, че никой не го иска. Против него застанала не само франкската армия, но и войската на племенника му Гримоалд, херцог на Беневенто. Синът на Дезидерий бил разгромен, завърнал се в Константинопол и изчезнал от страниците на историята.
След поражението на Дезидерий и сина му Аделгиз Северна Италия станала част от империята на Карл Велики и съдбата й се обвързала тясно със съдбата на династията на Каролингите. Според Вердюнския договор от 843 г. тя била предадена на крал Лотар.
Аделгиз, последният претендент за трона на лангобардите, е представен като романтичен герой в трагедия, написана през ХІХ век от класика на италианската литература Алесандро Манцони.
–
