Една огромна и силна държава – Златната орда, от която се страхували всичките й съседи и която ужасявала средновековна Европа, просъществувала само 200 години и рухнала в небитието. Защо и как се оказало, че това е колос на глинени крака?
Упадъкът започнало още по време на разцвета на тази държава, когато тя била на върха на могъществото си. През 1313 г. начело на Златната орда застанал хан Узбек (упр. 1313-1341). Понеже бил мюсюлманин, той започнал да налага насила исляма. Убити били повече от сто чингизиди – наследници от династията на Чингиз хан, които отказали да приемат новата религия. Но мнозина съвременници не обърнали внимание на това събитие, защото сметнали, че то е само израз на обикновена борба за власт.
Обаче с тази постъпка Узбек заложил бомба със закъснител в здравата основа на държавата. Ако при Чингиз хан и предшествениците на самия Узбек монголо-татарите не налагали своята религия на покорените народи, то сега това станало ежедневие. Така интеграцията и приобщаването на победените станали много по-трудни, защото избухнали конфликти на религиозна основа.
По време на управлението на хан Тохтамъш (упр. 1380-1395) изглеждало, че междуособиците били преодолени, ислямът станал господстваща религия и Златната орда отново била стабилна. Но вече имало признаци на отслабване. През 1382 г. Тохтамъш предприел поход срещу Москва, но не успял да я превземе с щурм и понесъл големи загуби. Руската столица била превзета само с предателство. Ала онези отряди на Тохтамъш, които се опитали да навлязат по-навътре в руските земи, били разгромени.
Княз Дмитрий Донски на свой ред събрал огромна армия и тръгнал да си възвърне Москва. Тохтамъш отстъпил, без да влиза в бой. Всъщност той нямал по-далечни планове. Ордата била отслабена от неотдавнашна продължителна гражданска война и това било всичко, на което бил способен. Вече не можел да се намесва активно във вътрешната политика на Русия, както преди него постъпвали Батий или Узбек.
Но привидният успех с превземането на Москва накарал Тохтамъш да надцени силите си. В края на 1385 г. той начело на 9 тумена (около 90 000 бойци) превзел град Тебриз (в днешен Иран) и го плячкосал. Това го вкарало във фатален за него конфликт с могъщия Тамерлан (Тимур Куция). Въпреки, че Тебриз не бил част от неговата империя, Тамерлан възприел похода на Тохтамъш като предизвикателство и в отговор завладял Закавказието.
През 1388 г. Тохтамъш вече съвсем открито нахлул в земите на Тамерлан, като едновременно в много градове започнали въстания в негова подкрепа. Обаче Тамерлан успял да потуши бунтовете, разбил предните отряди на Тохтамъш и го принудил да се оттегли.
През 1391 г. самият Тамерлан решил да отвърне на удара и със спешно събрана 200-хилядна армия нападнал владенията на Златната орда. Изненаданият Тохтамъш използвал тактиката на „изгорената земя“, за да остави врага без храна, и избягвал решителна битка. Планът му обаче се провалил. Армията на неприятеля попълвала хранителните си запаси чрез ловуване на животни в степта и бавно преследвала Тохтамъш, като постепенно го притискала към Волга.
В крайна сметка Тохтамъш се решил на генерално сражение. Битката се състояла на 18 юни 1391 г. край река Кондруча. Персийският историк Шарафадин Язди описва подготовката за това голямо сражение:
„В понеделник, 15 Реджеб от 793 г. (18 юни 1391 г.), съответстващ на годината на Рам, когато след 6 дни времето се проясни, Тимур завоевателят лично се зае с войската и започна да я строява в боен ред. На бойното поле срещу него застанаха толкова много вражески войски, че никой не можеше да ги преброи. Тимур завоевателят, поради величието на своя сан и изключителната си храброст заповяда на армията да си почива и да разпъне шатри. Като видя това, Тохтамъш беше изумен от хладнокръвието и изключителната смелост на победоносната войска и пълното й безразличие към вражеската армия“.
Битката завършила с разгром на Тохтамъш, който позорно побягнал от бойното поле. През 1395 г. той събрал нова армия, но в битка при река Терек отново срамно избягал в решителния момент на битката и пак бил победен.
Така могъществото на Златната орда било подкопано. Но не само заради военните поражения. Тимур не просто победил, а разрушил икономическата основа на Златната орда. По-рано керванните маршрути от Китай и Индия минавали през земите на ордата и керванджиите си плащали за това: през Ургенч до Сарай и Астрахан, след това към Черно море и оттам източните стоки били доставяни в Европа. Тамерлан разрушил всички тези градове. Сега вече търговията с Китай и Индия преминавала по южния път – през Персия и Сирия; тоест, не през Златната орда, а през империята на Тимур. Така той победил не само в битките, но и в икономическата война. Тохтамъш просто вече нямал пари, с които да набира, въоръжава и поддържа нова армия. Освен това, Тамерлан започнал да подкрепя претенденти за трона на ордата и скоро Тохтамъш бил принуден да избяга в Литва.
Литовският Велик княз Витолд искал да го върне на трона и да го използва за свое влияние в Златната орда – но литовските войски били разгромени от ординците в битка на река Ворксла. Макар и победоносна, тази битка се превърнала в лебедова песен на залязващата Златна орда. Вярно, че победата удължила живота на ордата с почти половин век, но постоянните междуособни войни довели да разпадането й през 1440 г.
А прочутото Стояние на река Угра през 1480 г. срещу руските войски на Великия княз Иван ІІІ демонстрирало пълна загуба на предишната мощ. Русия окончателно извоювала своята независимост. Отделните парчета от някогашната велика сила били завладени от цар Иван Грозни, който присъединил Казанското, Астраханското и Сибирското ханство към своите земи. Благодарение на покровителството на Османската империя Кримското ханство просъществувало най-дълго време, но в крайна сметка и то станало част от Руската империя.
По този начин преходът от религиозна толерантност към ислям, гражданските войни, укрепването на Московската държава и неуспешната политика на Тохтамъш довели до рухването на могъщата държава на Златната орда.
–
