Всеки народ с дълга история има свой героичен епос, в който са описани събития от далечното минало. В тези полуисторически, полумитологични хроники обикновено се разказва ясно за целите и задачите, които стоели тогава пред народа. Задължително се описват и личностите, по които си струва да се равняват днешните хора, както и онези, които трябва да бъдат мразени за някои недостойни техни прояви. Скандинавците имат такъв епос като „Еда“, славяните – „Билини“, Западна Европа е създала „Песен за Роланд“.
Що се отнася до жителите на британските острови, техният главен герой е крал Артур. Всеки си спомня легендите за този смел владетел, който събрал под знамето си разпилените племена на бритите и разгромил саксонските варвари, нахлули в Британия. И, разбира се, знаем за Ескалибур, легендарният меч, с чиято помощ била извоювана тази победа. Когато четем биографията на Артур, оставаме с убеждението, че британската земя от онова време не е могла да роди по-благороден герой. Но ето, че някои историци се съмняват в това.
Много учени отдавна смятат, че крал Артур не е нищо повече от плод на фантазията на средновековни писатели, по-късно широко „рекламиран“ от британските медиевисти. Въпреки това, археолозите, които изследвали легендарния замък Тинтагел – родното място на Артур, открили невероятна находка: огромен камък с гравиран надпис, в който крал Артур благодари на своя предшественик, че е построил замъка. Находката предизвикала големи емоции – радио-въглеродният анализ на повърхността на резбата потвърдил, че наистина е направена в края на V-ти век, точно по времето на Артур.
крал Артур – Уикипедия
При това има доста интересна информация за този крал. Неговият герб (три златни корони на червено поле) неведнъж се появява в хрониките на Ранното Средновековие. При това, всички тези летописи имали различен произход и са написани от различни автори. Споменаването на останалите крале от този период съвпада точно с историческите описания и е в пълно съответствие с официалната история. Но кой е този легендарен владетел и защо неговата историчност се поставя под съмнение?
Всеки царствен персонаж трябва да се разглежда от гледната точка на политическата ситуация по негово време. А ситуацията по времето на Артур била, меко казано, доста неспокойна. Британските острови по онова време били единственото оцеляло наследство на Западната Римска империя, защото съхранили не само политическата система, но и обичаите, културата и бита на цивилизацията. Бритите останали носители на римската култура и живеели според цивилизованите закони на „добрия стар свят“. И, естествено, имало доста желаещи да заграбят това благоустроено късче от рухналата империя.
Хуните били заети на юг, но изтласканите от тях сакси били принудени да отидат на север. А на север единствената интересна територия за завоюване била Британия. В средата на V-ти век саксите нахлули на британските острови. Артур събрал армия и ги разгромил в 12 големи сражения. Но, въпреки неговите блестящи военни победи, за около 200 години саксите превзели почти цяла Британия; независими от тях останали само Уелс и част от Северна Шотландия.
Защо Артур не успял да довърши делото си и да изхвърли саксите обратно в морето? Писателят-историкът Шарън Търнър (1768-1847) смята, че Артур бил блестящ пълководец, но слаб политик. И наистина, в победите на легендарния крал не се проследява целенасочена линия. Обикновено се воюва, за да наложиш волята си на друга държава или да завоюваш нейни земи. Анализът на подвизите на крал Артур сочи, че те не донесли конкретна полза за племената на бритите, а междуособиците сред тях се засилвали. Затова Артур бил принуден да воюва не само против саксите, но и против свои роднини или бивши приятели. По онова време – около 500 г., в Британия имало 41 кралства. Саксите превзели 8 от тях, без никой да им попречи. Причината е, че другите били заети да воюват помежду си. Усилията на Артур явно не стигали, за да обедини другите 33.
Има и друга интересна гледна точка, която твърди, че всъщност крал Артур е колективен образ. Такъв пълководец действително съществувал, но той бил просто маловажен владетел, а в човешката памет останали победите на неколцина военачалници, погрешно приписани на един човек.
Например, Артиус Мох живял през 5-ти и 6-ти век и воювал против саксите, като спечелил няколко победи.
Следващият интересен герой е Оуейн Белозъбия, които бил убит едновременно с крал Артур и почти по същия начин – от ръката на сина си Мелгун. Както знаем, Артур загива, смъртно ранен от своя племенник Мордред.
Aртуир МакАйдън е шотландец, воювал срещу саксите.
Такива герои били мнозина – и всички в биографията си имали по частица от живота на Артур.
Но обстоятелството, че може би той е колективен герой, само засилва величието на неговия образ. Защото така изразява славата и доблестта на цял един народ, защитавал цивилизацията срещу варварите. Тази борба, както виждаме, е съвсем актуална и в епохата, в която живеем самите ние.
