Всеки народ с дълга история има свой героичен епос, в който са описани събития от далечното минало. В тези полуисторически, полумитологични хроники обикновено се разказва ясно за целите и задачите, които стоели тогава пред народа. Задължително се описват и личностите, по които си струва да се равняват днешните хора, както и онези, които трябва да бъдат мразени за някои недостойни техни прояви. Скандинавците имат такъв епос като „Еда“, славяните – „Билини“, Западна Европа е създала „Песен за Роланд“.
Що се отнася до жителите на британските острови, техният главен герой е крал Артур. Всеки си спомня легендите за този смел владетел, който събрал под знамето си разпилените племена на бритите и разгромил саксонските варвари, нахлули в Британия. И, разбира се, знаем за Ескалибур, легендарният меч, с чиято помощ била извоювана тази победа. Когато четем биографията на Артур, оставаме с убеждението, че британската земя от онова време не е могла да роди по-благороден герой. Но ето, че някои историци се съмняват в това.
Много учени отдавна смятат, че крал Артур не е нищо повече от плод на фантазията на средновековни писатели, по-късно широко „рекламиран“ от британските медиевисти. Въпреки това, археолозите, които изследвали легендарния замък Тинтагел – родното място на Артур, открили невероятна находка: огромен камък с гравиран надпис, в който крал Артур благодари на своя предшественик, че е построил замъка. Находката предизвикала големи емоции – радио-въглеродният анализ на повърхността на резбата потвърдил, че наистина е направена в края на V-ти век, точно по времето на Артур.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
