Крал Карл XIV-ти Йохан е роден под името Жан-Батист Жюл Бернадот през 1763 г. в По, Гаскония, в скромно семейство без благороднически титли. В началото на кариерата си той се присъединява към френската армия, където бързо се издига благодарение на способностите си и революционната енергия на епохата. По време на Френската революция Бернадот е ярък привърженик на републиканските идеи и антимонархизма – позиция, която по-късно ще се превърне в исторически парадокс.
През 1794 г. той вече е бригаден генерал, а през 1804 г. Наполеон го назначава за маршал на Империята. Бернадот участва в ключови кампании – от Италия до Германия – и се утвърждава като стратег с дипломатически нюанс. Въпреки това, отношенията му с Наполеон са сложни, белязани от конкуренция и различия в подхода към властта.
От княз Понтекорво до шведския престол
През 1810 г. шведският парламент, изправен пред криза на наследството, избира Бернадот за кронпринц на Швеция. Това решение е мотивирано от желанието на Швеция да се сближи с Франция, но и от репутацията на Бернадот като способен администратор и военен лидер. С одобрението на Наполеон, Бернадот приема предложението, сменя религията си от католицизъм към лутеранство и е осиновен от крал Карл XIII.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
