Принц Педро, престолонаследник на Кастилия, се родил на 30 август 1334 година.
Той получил възпитание, достойно за бъдещ крал. Негово Височество бил трудолюбив, ценял поезията и преуспявал в науките. Но кралските хронисти отбелязват, че към 15-годишна възраст принцът прекалено започнал да се заглежда по жените. В това той приличал на баща си. Крал Алфонсо XI бил толкова зает с любовни афери, че оставил възпитанието му на жена си и нейния любовник. Междувременно успял да направи 10 деца на своята любовница.
Чумата, върлуваща тогава в цяла Европа, убила краля, и 15-годишният принц бил коронясан на 27 март 1350 година. Пред него веднага изникнали проблеми за решаване.
Първият от тях бил династичният. Алфонсо XI оставил цяла тълпа незаконородени деца – „бастарди“, на които били щедро раздавани титли и земи. Като начало Педро, по молба на майка си, екзекутирал любовницата на покойния си баща Леонора де Гусман. Затова благородниците нарекли краля Педро Жестоки.
Скоро той си харесал Мария де Падиля, дъщеря на испански гранд. Тя обаче не била равна на монарха и не можело да става и дума за официална женитба. Ала из цяла Кастилия плъзнали слухове за тайна сватба на краля с благородната сеньорита.
Междувременно кралицата-майка и министрите убедили краля в необходимостта от нормален политически брак, който да донесе на страната законен наследник и силен военен съюз. Така в 1353 г. кралят се съгласил на женитба с Бланка, дъщеря на френския херцог Пиер дьо Бурбон. За нещастие той не харесал законната си съпруга – и няколко дни след сватбата я изпратил в далечен замък под денонощна охрана, а сам продължил да се утешава с любовницата си.
Това демонстративно отношение към свещеното тайнство на брака разгневило не само херцог дьо Бурбон, но и папа Инокентий VI. Той заплаши Педро и Мария с отлъчване от Църквата, ако не прекратят незабавно отношенията си. Като верни католици, кралят и любовницата му били принудени да се покорят. Мария станала монахиня и се оттеглила в манастир.
Кралят не се тюхкал прекалено дълго. Скоро той си намерил нова фаворитка, Хуана де Кастро, и явно имал намерение да се ожени за нея; като по някаква причина смятал, че бракът му с Бланка е невалиден. Епископът на Авила се страхувал толкова много от краля, че го оженил за Хуана де Кастро, провъзгласявайки я за кралица на Кастилия. Няколко нощи по-късно на младоженеца му омръзнала и тази съпруга. Безутешната кралица била оставена да чака мъжа си под охрана в извънградски дворец, а той тръгнал да потърси нещо друго.
През 1356 г. между Кастилия и Арагон избухнал конфликт, който в историята бил наречен „Войната на двамата Педровци“. Срещу Педро от Кастилия се обявил Педро от Арагон, който подкрепял многобройните братя-бастарди на съименника си от Кастилия. В започналата война кралят на Кастилия, сякаш за да потвърди прозвището си „Жестоки“, започнал да избива братята си по баща. Правел това с доста садизъм: заповядвал да ги бият с тояги до смърт и изпращал обезобразените трупове на плачещите вдовици.
Като цяло, Педро Жестоки се оказал добър пълководец, но абсолютно некадърен дипломат. Той подписал мирен договор, според който всички превзети погранични крепости трябвало да бъдат върнати на арагонците. Победителката Кастилия останала без полезни резултати от победата си и с разорена хазна.
През 1366 г. един от братята-бастарди – Енрике Трастамарски, начело на голям отряд наемници, частично платени от арагонците, нахлул в Кастилия и така уплашил своя брат-крал, че той избягал без бой от столицата. Благородниците на Кастилия, уморени от непосилните военни данъци, се разбунтували и подкрепили Енрике.
Но докато Енрике се готвел за коронацията в превзетата столица, Педро намерил нов съюзник. Това бил Едуард Черният принц, най-големият син на краля на Англия и един от най-добрите пълководци на своето време, прочут в цяла Европа – своето прозвище бил получил заради характерния цвят на рицарската си броня.
Педро обещал на британския принц огромни богатства и земи. Едуард се съгласил и повел своите воини, закалени в бушуващата Стогодишна война с Франция, към Кастилия. След като бързо разгромил Енрике в битката при Нахера (1367) и върнал Педро на трона му, англичанинът поискал обещаната отплата. Но кралят се отметнал от обещанието си, като заявил, че на самия него златото не му достига, а земя Едуард си има достатъчно в Англия. Педро отказал дори да заплати на англичаните разходите за похода.
Алчният крал бил спасен по случайност: Черният принц се разболял и, страхувайки се да умре далеч от родината си, побързал да замине за Англия.
Педро останал сам срещу Енрике Трастамарски, който се смятал за законен крал на Кастилия, и срещу неговите съюзници, към които се присъединил Бертран дю Жесклен – най-прочутият френски рицар от епохата на Стогодишната война. Огромната вражеска армия бързо прекосила Кастилия, а Педро с останките от верните си войски се укрил в един замък. Той предложил на французина 200 хиляди златни монети и няколко града, за да предаде своя съюзник. Дю Жесклен обещал да помисли. Но понеже знаел как бил излъган Черният принц, веднага отишъл при Енрике и му казал, че се надява на още по-щедра награда. Той се съгласил и заедно изготвили план за премахване на Педро Жестоки.
През нощта на 23 март 1369 г. дю Жесклен поканил Педро в шатрата си, за да „обсъдят условията на сделката“. Енрике вече ги чакал с приготвен кинжал. Бастардът намушкал няколко пъти брат си. Мъртвото тяло лежало на слънце без погребение в продължение на три дни.
Войските му капитулирали. Енрике станал крал на Кастилия, а мъртвият владетел останал в историята с прозвището си „Педро Жестоки“.
–
