февр. 20, 2019
672 Views

Кралица Виктория

Автор:

Кралица Виктория била най-влиятелната жена в света през XIX век. Тя управлявала Великобритания 63 години 7 месеца и 2 дни…

През март 1819 г. от Германия към Англия препускала карета с шест черни коня. Управлявал я лично принц Едуард Август, херцог на Кент и граф на Дъблин. В каретата стенела бременната му съпруга – Виктория Сакс-Кобург Заалфелд.

Съпрузите имали всички основания да бързат. Някаква врачка им била предсказала, че бъдещото дете ще управлява огромната тогава Британска империя, над която наистина, както гласяла популярната фраза, слънцето никога не залязвало. Въпреки, че бащата на бъдещата кралица нямал пари дори да наеме кочияш и трябвало сам да управлява конете, той чул предсказанието и незабавно тръгнал за Англия.

Но двамата съпрузи напразно бързали толкова. Момиченцето, на което дали името Виктория, се родило едва на 24 май 1819 г. в двореца Кенсингтън в Лондон. Оставали още осемнадесет години до деня, когато дъщерята на херцога на Кент щяла да бъде обявена за кралица на Англия. Самият той не доживял предсказаното събитие. Починал малко след раждането на своята дъщеря, като оставил жена си и детето почти без никакви средства за препитание.

Техният живот, въпреки високата титла, бил много скромен. Впоследствие кралица Виктория се гордеела, че знае как живеят хората, тъй като тя самата в детството си била бедна.

Разбира се, това било илюзия. Отказът от удоволствия, намаляването на броя на служителите, преминаването към постна храна – всичко това било свързано само с временни парични неудобства. Нещо повече, такива ограничения съответствали на строгото възпитание, което херцогинята на Кент се опитала да даде на дъщеря си. Контролът на майката бил толкова строг, че като дете Виктория изглеждала по-голяма от годините си, държала се и говорела като възрастна. Никога не й позволявали да остане сама, да играе с деца, потискали всичките й естествени желания, присъщи на детската  възраст. Навикът да поставя своя дълг на първо място останал с нея до края на живота й и се оказал много полезен, когато започнала да управлява Великобритания.

Силният характер, създаден в детството, се проявявал във всичко. Виктория стигала дори до своебразни перверзии, за да се усъвършенства. В яките на нейните рокли зашивали бодли от джел (самодивски чимшир), които болезнено се забивали в кожата й, когато свеждала глава, и я принуждавали да държи брадичката си високо.

Така възпитаната у нея воля не позволявала след това на околните да подозират наличието на слабости, присъщи на обикновените смъртни – защото монархът трябвало да е модел за подражание на цялата нация.

Населението по онова време било изключително суеверно. За всички случаи имало признаци, по които гадаели за бъдещето. След нейната коронация на 28 юни 1838 г. се пръснали слухове, че царуването на кралицата ще бъде кратко и нещастно – защото този ден всичко било не както трябва.

Архиепископът поставил коронационния пръстен на Виктория на погрешен пръст, а главният пазител на хазната неволно разпилял златните и сребърни медали на пода. Когато най-накрая успели да възстановят реда и лордовете един след друг започнали да се кълнат във вярност към кралицата, дебелият лорд Рол се спънал и паднал, увивайки се в наметалото си.  По време на церемонията архиепископът погрешно обърнал две страници на молитвеника, като по този начин завършил церемонията по-рано от необходимото според етикета. Символите на властта били поднесени толкова бързо на кралицата, че тя без малко не ги изпуснала.

Скоро след коронацията, през 1840 г., Виктория се оженила за братовчед си Алберт Сакскобургготски, в когото се влюбила от пръв поглед. Горкото момиче било принудено да му направи предложение, защото никой нямал право да предложи ръката и сърцето си на кралицата. Тя обожавала своя съпруг, въпреки че в началото семейният им живот не вървял добре. Двамата имали 9 деца.

Алберт не станал крал. Позицията му в двореца била на „принц-консорт“, което буквално означава „принц-съпруг“. Въпреки това, той бил за Виктория много повече от съпруг – а още и неин съветник, помощник, управител, организатор. Във всички трудни ситуации тя винаги можела да разчита на него. След смъртта му Виктория до края на живота си носила траур, като забранила на слугите в двореца да се усмихват. Те трябвало да носят само черни дрехи. До края на живота й камериерките подготвяли за него дрехи всеки ден, сякаш бил жив. Когато нейният любим министър-председател Бенджамин д`Израели умирал и роднините му го попитали  дали иска да се сбогува с кралицата, той отговорил: „Защо? Тя само ще ме помоли да занеса съобщение до нейния Алберт“.

Примерът на кралския семеен живот довел до това, че през XIX век семейството било издигнато в култ във Великобритания. Наричали Виктория „баба на цяла Европа“, тъй като нейните деца получили много от короните на европейските страни. Една от дъщерите й, също Виктория, била императрица на Германия и майка на кайзер Вилхелм II, който разпалил Първата световна война. Синът й Бърти станал крал на Великобритания под името Едуард VII.

Въпреки суеверните признаци по време на коронацията, кралица Виктория царувала дълго и щастливо. Днес годините на нейното управление са получили названието „викторианската епоха“ и се смятат за златния век на британската история.

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu Title