background img
февр. 20, 2019
311 Views

Сражението при Акциум

Автор:

Морската битка при Акциум се състояла на 2 септември 31 г. пр. Хр. Противостояли си флотовете на военачалника на Октавиан – Агрипа, от една страна, и на Антоний и Клеопатра, от друга. И единият, и другият флот били разделени на по три ескадри.

В продължение на четири дни бурното време пречело битката да започне. На петия ден Антоний построил флота си при входа на залива в разгърнат боен ред така, че двата фланга почти опирали в брега. Десният фланг, където се намирал самият Антоний, се командвал от Гелий, центърът – от Юстий, а Целий бил на левия фланг. Планът на Антоний бил да се откаже от всякакви маневри, да държи корабите си в плътен строй и да чака атаката на врага. Според него, противникът с неговите леки съдове с ниски бордове не можел да направи нищо против високата, силна стена, формирана от неговите кораби, защитени с тарани и всвъзможни метателни снаряди. Тоест, той възнамерявал да се ограничи до отражение на очакваната атака. Клеопатра и нейните 60 египетски кораба били в готовност зад центъра.

Агрипа, който само чакал врагът да се покаже, настъпил срещу бойната линия на Антоний в обичайния полукръгъл боен строй. Центърът му стоял малко назад, а фланговете му обхващали вражеската линия.

Битката при Акциум, худ. Лоренцо Кастро, 1672 г. Снимка: Уикипедия

Агрипа не смятал да се поддаде на замисъла на Антоний и да атакува неговата несъмнено силна позиция. Понеже нямало как да обхване фланговете на противника, той искал да го примами да напусне позициите си. Затова не стигнал до самата линия на врага, а спрял на около 1.5 км и започнал да го провокира по всички възможни начини. Вятърът, който духал откъм брега, улеснил неговият план.

Командирът на левия фланг на Антоний –  Целий, не издържал на изкушението и в 11 часа сутринта придвижил своята ескадра напред. Обаче, Луций, който му противостоял, не приел челната битка, а следвайки заповедите на Агрипа, започнал бавно да отстъпва – и в същото време да разгръща своите кораби надясно, за да обхване фланга на противника. Това на свой ред принудило Целий да се придвижи далеч наляво от левия фланг, за да не бъде обкръжен. По този начин целият ляв фланг на Антоний се откъснал от главните сили – каквато и била целта на Агрипа.

Също така непредпазливо действал и Хелий на десния фланг на Антоний срещу другия командир на Агрипа – Арунций. Той също се откъснал от центъра, който, според плана за битката, останал на място или само много бавно се придвижил.

По този начин между двете крила и центъра на Антоний се образували широки празни пространства.

Когато Агрипа успял да примами и двете вражески крила достатъчно далеч напред, Луций и Арунций внезапно се спуснали в атака. Благодарение на бързоходността на своите кораби, те обкръжили неприятеля  и го атакували едновременно по фронта, фланговете и в тила.

В същото време Агрипа навлязъл с главните си сили в празното място между вражеските флангови – и се озовал срещу останалата в изолация централна ескадра на Антоний.

Именно в този момент, към 13.00 ч., когато двете флоти вече били влезли в разгорещена битка, Клеопатра решила, че Антоний губи сражението. Вместо да хвърли в боя своите свежи сили от 60 кораба, които можели с лекота да решат изхода на боя, тя неочаквано заповядала да се вдигнат платната, преминала между сражаващите се ескадри и побягнала в открито море.

Разположение на силите на битката при Акциум. Снимка: Уикипедия

 

 

Щом забелязал, че тя бяга, Антоний направил фатална грешка, като постъпил направо подло спрямо своите войници. Заради любовницата си, която предателски го изоставила в мига на опасност, той, владетелят на целия Изток, изоставил на произвола на съдбата своята флота, световното господство и армията си, която само чакала заповедите му за решително усилие в битката. Той се качил на бързоходно корабче, на което в суматохата на битката никой не обърнал внимание, и се устремил след Клеопатра. А когато я настигнал, се почувствал щастлив, въпреки, че тя го приела студено, като нежелан и неудобен гост.

Неочакваното бягство на силния египетски резерв и на самия главнокомандващ разстроили флота на Антоний и прекършили бойния дух на войниците му. Някои кораби изхвърлили зад борда кулите и метателните машини, а сами побягнали от полесражението.

Главните сили обаче останали непоколебими и продължавали упорито да се сражават. Шансовете на останалите кораби на Антоний, въпреки неговото бягство, все още били налице. Всеки от тях бил атакуван от 3-4 леки кораби на Агрипа – но продължавали да се защитават ожесточено и потопили немалко вражеки съдове. Накрая те били обстреляни с голям брой запалителни стрели и копия, с факли от метателните машини, както и с гърнета с негасена вар за ослепяване на екипажите.

Ожесточената битка продължила още 3-4 часа след бягството на Антоний. Повечето негови кораби били опожарени, а няколко пленени.

Така Агрипа със своята флота завоювал господството над света за Октавиан – който междувременно страдал от морска болест, лежал в каютата на кораба си зад бойната линия и излязъл на палубата само, за да види срамното бягство на противника си и неговата любовница.

За да увековечи тази победа, Октавиан построил на мястото, където се намирала армията му, град, който нарекъл Никополис – „Град на победата“. Неговите развалини са оцелели и до днес.

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Menu Title