„Войникът винаги е гладен“, твърдял пруският крал Фридрих Велики (1712-1786). Но дори този прочут пълководец вероятно щял да остане изненадан, ако узнаел какъв апетит имал френският войник Шарл Домери.
Той бил роден в голямо полско семейство. Истинското му име е Карол Домеж.
В средата на 18 век пруската армия събирала войници от цяла Европа. Новобранците били привличани с приказки за обилни хранителни дажби и високи заплати. 13-годишното момче Карол също повярвало на обещанията и замарширувало сред пруските мускетари.
Вербовчиците обаче не знаели, че момчето има рядко заболяване – полифагия, което кара човека не просто да яде, а постоянно да се тъпче. И най-интересното – без да напълнява. Ето защо на Карол храната никога не му била достатъчна. Той притежавал апетит, на който дори най-големите фантазьори не можели да повярват.
Скоро момчето разбрало, че в пруската армия ще го хранят повече с пръчки, отколкото с шунка и сирене. Той избягал и станал войник в революционната армия на Франция. Френските доброволци не се отличавали с висока дисциплина. Тук за младия Шарл, както се нарекъл, било по-лесно да си намира храна, отколкото под тоягите на пруските подофицери.
Сред колегите си от армията на Френската република мосю Домери имал много почитатели. Понякога ядял просто заради облог. И винаги печелел. Никой не можел да се справи с неговите гастрономически способности. Домери се превърнал в истински шампион по ядене на всичко, годно за консумация, а славата за него прогърмяла чак до Париж. Пресата описвала лакомията на този войник, когото никой интендант не можел да нахрани. Например, само за една година от разполагането на неговата част в предградията на Париж, лакомникът уловил и изял 174 котки. Понякога бил толкова нетърпелив, че можел да яде гълъб или котка, без да чака да ги готвят на супа или печено. Ядял месото сурово, като изумявал публиката. Шарл го харесвал повече от растителната храна. Но ако под ръка нямал куче или котка, се задоволявал с обикновена трева. Можел да изяде 1-2 килограма трева или сено на едно хранене. Не се отказвал и от слама.
Освен това, Шарл се опитвал да потуши постоянния глад с тютюнопушене. Лулата му винаги димяла и по нея лесно го откривали.
Легендарните епизоди от живота на войника Шарл Домери просто шокират. Веднъж той бил изпратен заедно с други войници на експедиция в Ирландия. Корабите се срещнали с британския флот и били подложени на обстрел.
В хода на битката един от моряците загубил крак, откъснат от английско гюлле. Шарл веднага сграбчил окървавения крайник, като започнал жадно да го разкъсва със зъби и дъвче. Моряците се нахвърлили върху него, едва успели да му отнемат крака и да го хвърлят в морето.
През 1799 г. англичаните пленили френския лакомник. Но Шарл изумил и тях със своите „таланти“. Жителите на Ливърпул ходели да го гледат като театрално представление.
От хуманни съображения администрацията на пленническия лагер заповядала да му се готви дажба десет пъти повече, отколкото за обикновен военнопленник. Но Шарл бил ненаситен – независимо от всичко, той ходел на лов за котки, гълъби и врани, ядял трева и листа от дърветата. Не се отказвал и от лоени свещи.
В крайна сметка началникът на пленническия лагер в Ливърпул помолил началството си да намери решение на проблема. Но понеже не му повярвали, от Лондон била изпратена цяла комисия. Провели експеримент. И Домери показал на какво е способен.
В присъствието на членовете на комисията той изял 8 килограма сурово говеждо месо, килограм свещи и изпил бъчвичка бира. Лекарите били изумени от здравето на лакомника. Той приличал на обикновен млад мъж, само много висок за онова време – почти два метра (по-точно 191 см). Умът му си бил наред, разсъждавал съвсем разумно. И, освен това, не напълнявал. Единствената забелязана аномалия била, че Шарл Домери постоянно се изпотявал, докато спи или яде.
Не е известно как се е развила съдбата на необикновения войник. Но със сигурност е известно, че в медицинската история не е регистриран нито един случай на полифагия, сравним по екстремност с разстройството на Домери.
–
