На две години бъдещият крал Людовик ХV загубил родителите и по-големия си брат, починали от едра шарка. Самият той бил спасен от гувернантката си, която забранила на лекаря да му прави профилактично кръвопускане.
През 1715 г. момчето наследило френския трон след смъртта на прадядо си, „Краля-слънце“ Людовик XIV, който управлявал толкова дълго, че надживял както сина, така и внука си. Людовик XV станал крал на петгодишна възраст.
Отначало французите обикнали монарха-сирак. Момчето било отгледано от кардинал Фльори, който му разяснил основите на религията, и от маршал Вилроа, който угаждал на всякакви желания на малкия монарх. Детето израснало болнаво, което не е изненадващо предвид постоянните династични бракове в близки родове на предците му.
През 1725 г. оженили Людовик за дъщерята на полския крал Станислав Лешчински, Мария, която била седем години по-възрастна от младоженеца. Кралският брак малко успокоил французите: веднага след сватбата Мария забременяла, но първата бременност завършила със спонтанен аборт. Ала година по-късно тя дарила на съпруга си близначки. След това децата се появявали едно след друго почти всяка година. Не всички оцелели, но към 1737 г. в кралското семейство имало вече един син и 9 дъщери.
След тринадесетата бременност Мария решително заявила, че й стига толкова и отлъчила краля от леглото си. Любвеобилният Людовик трябвало да търси удоволствия настрани. Той ги търсел толкова активно, че според някои историци неговото незаконно потомство можело да засели малък град.
Владетелите на Франция никога не изпитвали дефицит на любовници и младият Людовик XV винаги бил заобиколен от млади съблазнителки, готови да задоволяват желанията му. Постоянно бременната кралица гледала през пръсти на тези непристойности.
Когато Людовик бил отлъчен от брачното ложе, той се увлякъл по Луиз дьо Мали. През 1738 г. той в празнична атмосфера я обявил за своя кралска фаворитка. Тази „титла“, която се появила през ХVІ век, предполагала, че нейната носителка е не просто мимолетно хоби на краля – а негова дългосрочна страст. На официалната фаворитка било позволено да има собствено мнение за правителството и външната политика, както и дори да се намесва в делата на кралското семейство.
Луиз обаче не задържала дълго това звание. Година след това по-малката й сестра, 22-годишната Мари-Ан, я изместила от кралското легло. След като омагьосала Людовик, тя поискала сестра й да бъде прогонена от двореца, годишна издръжка от 50 000 екю и узаконяване на децата, които биха могли да се родят в резултат на нейните придворни „задължения“. Опиянен от любов, Людовик се съгласил на всички условия, омъжил Мари-Ан за маркиз дьо Ла Турнел и веднага обявил младоженката за своя официална фаворитка. Новоизпечената маркиза опитала да се закрепи във Версай задълго. Тя веднага започнала да се меси в международната политика на държавата, с което мързеливият Луис не искал да се занимава. По инициатива на Мари-Ан Франция сключила съюз с Прусия и се включила във войната за австрийското наследство.
През 1743 г. умрял кардинал Фльори, който всъщност управлявал дотогава държавата – и фаворитката заграбила почти всичките му правомощия. Людовик нямал нищо против – главното му занимание било да се надува като паун пред фаворитката си.
Но през 1744 г. тя се почувствала много зле и умряла само две седмици по-късно. Людовик не тъгувал дълго и бързо хлътнал по красивата Жана-Антоанета д`Етиол. Месец по-късно тя станала официална фаворитка на краля, а през юли получила като подарък обширното имение Помпадур и титлата маркиза. Съпругът й дал развод, и новата маркиза Помпадур заела почетно място в двореца.
24-годишната фаворитка се оказала много интелигентна жена. Тя отлично познавала непостоянния нрав на краля и не искала да повтаря тъжния опит на своите предшественички. Към кралицата Жана-Антоанета се отнасяла с подчертано уважение и поддържала с нея почти приятелски отношения.
Любовницата на Людовик назначавала и уволнявала министри, управлявала тайната полиция и ръководела външната политика на кралството. Благодарение на нейното влияние Франция престанала да бъде съюзник на Прусия и сключила съюзен договор с Австрия.
В края на 1740-те години здравето на маркиза дьо Помпадур се влошило значително. Тя започна да кашля кръв, трите й бременности завършили със спонтанни аборти. В крайна сметка лекарите й препоръчали „креватна диета“ – тоест, почти пълно въздържане от сексуални удоволствия.
Жана-Антоанета трябвало да отказва на коронования си любовник. Но тя намерила начин да запази титлата и правомощията на официална любовница на краля. През 1752 г. маркизата построила малко имение върху парцел близо до Версай. Сградата и градината, заобиколени от висока ограда, се наричали Еленовия парк. Там тя открила курсове за обучение на млади любовници за краля. Благородните родители, които искали да настанят дъщерите си тук, се редели на опашка. На „курсистките“ от Еленовия парк било гарантирано добро бъдеще. След доставените на монарха удоволствия, които обикновено продължавали няколко месеца, девойките получавали зестра в размер на 100 хиляди ливри и им намирали изгодна партия за женитба.
Людовик ги „изпитвал“ в луксозно обзаведена спалня. „Отличничките“ получавали разкошни подаръци и се премествали в стаите над царските апартаменти в двореца. Маркиза дьо Помпадур внимателно следяла момичетата да не останат там повече от няколко месеца. Тя починала от рак на белия дроб на 15 април 1764 година. Людовик равнодушно посрещнал новината за смъртта й.
Кралят продължил активно да сменя любовниците си, някои от които дори за кратко получавали титлата на официални фаворитки.
Една от новите любовници заразила краля с едра шарка и на 10 май 1774 г. Людовик XV умрял, като оставил Франция на внука си Людовик XVI в изключително плачевно състояние.
Френският „женски век“ с краля под чехъл приключил. До масовите кланета, наричани „революция“, оставали само 15 години.
–
