На две години бъдещият крал Людовик ХV загубил родителите и по-големия си брат, починали от едра шарка. Самият той бил спасен от гувернантката си, която забранила на лекаря да му прави профилактично кръвопускане.
През 1715 г. момчето наследило френския трон след смъртта на прадядо си, „Краля-слънце“ Людовик XIV, който управлявал толкова дълго, че надживял както сина, така и внука си. Людовик XV станал крал на петгодишна възраст.
Отначало французите обикнали монарха-сирак. Момчето било отгледано от кардинал Фльори, който му разяснил основите на религията, и от маршал Вилроа, който угаждал на всякакви желания на малкия монарх. Детето израснало болнаво, което не е изненадващо предвид постоянните династични бракове в близки родове на предците му.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
