Ксеркс I, известен също като Ксеркс Велики (името му от персийски означава „герой сред царете“ или „героичният цар“), е персийски цар от династията на Ахеменидите. Официалната му титла била „shahanshah”, което макар обикновено да се превежда като „император“, всъщност означава „цар на царете“. Самото име „Ксеркс“ е гръцката версия на персийското му име „Khshayarsa”.
Майката на Ксеркс I е Атоса, дъщеря на Кир Велики (основателят на династията на Ахеменидите) и Ксеркс I бил приет като велик цар, още преди да се наложи да докаже себе си по какъвто и да е начин. Ксеркс I е почитан заради многобройните си строителни проекти в цялата империя, но е най-добре запомнен с масовата експедиция, която предвожда срещу Гърция през 480 г.пр.н.е, която според Херодот, се състояла от най-голямата и най-добре оборудвана бойна сила, използвана до момента.
Ксеркс I
Ксеркс I бил син на Дарий I, който в опит да накаже Атина заради подкрепата ѝ в бунта на йонийските градове срещу персийското управление, нахлува в Гърция през 492 г.пр.н.е. Персите са победени от гърците, а Дарий I умира през 486 г.пр.н.е, преди да успее да реализира ново нападение. Така честта се паднала на сина му Ксеркс I, който трябвало да изпълни желанията на баща си.
Ксеркс I не бил първороден син на Дарий I, но бил първият му син от брака му с Атоса и бил избран за наследник на трона. След смъртта на Дарий I, полубрата на Ксеркс I – Артабазенес поискал да се възкачи на трона, но не успява, тъй като майка му била обикновена жена, а тази на Ксеркс I била дъщерята на самия Кир Велики.
Ксеркс I се жени за принцеса Аместрис, която ражда синовете му Дарий, Хистасп, Артаксеркс I, Ахаменес и дъщерите му Амитис и Родогуна. След възкачването му на трона, неговият командир на армията и братовчед Мардоний се опитва да убеди Ксеркс I да нападне Гърция. Неговите мотиви били твърде лични, тъй като се надявал да стане сатрап на превзетите територии. Съветникът и чичо на Ксеркс I Артабан се опитвал да го убеди да се откаже от тази атака, но аргументите на Мардоний надделяват. Въпреки това, имало много въпроси, които трябвало да бъдат взети под внимание.
Битките с гърците
След като установява мир в империята си, Ксеркс I отново насочва вниманието си към Гърция. Той прекарва 4 години в събиране на оръжия и хора, които да осигурят победата му. Според Херодот, армията на Ксеркс I се състояла от над 2 милиона мъже и 4000 кораба. Гърците успели да мобилизират силите си, но в битките при Артемизия и Термопилите персите побеждават и те нахлуват в Атина при първата отдадена възможност. Ксеркс I бил толкова разгневен от съпротивата на Атина, че изгаря града – акт, за който по-късно той твърди, че единственото нещо, за което съжалява.
Битката при Саламин
На този етап гърците, които изоставили Атина, събирали силите си, а флотата им била в пролива Саламис. Ксеркс I се допитва до всички свои съветници, които го уверяват, че трябва да започне битка по море. Единствено Артемизия I посъветвала Ксеркс I да не прави нищо, освен да остави гърците на това място, докато запасите им се изчерпат. Макар че уважава Артемизия I, Ксеркс I приема съвета на мнозинството и напада.
Артемизия I
Битката при Саламис е бедствие за персийския флот. След загубата Ксеркс I отново се съветва с Артемизия I, която му казва, че той трябва да се върне у дома и да приеме предложението на Мардоний да остане и да надвие гърците от името на царя. Този път Ксеркс I приема съвета и оставя Мардоний да продължи войната. Той обаче е убит през следващата година в битката при Платея. След неговата смърт амбициите на Ксеркс I за покоряване на Гърция са унищожени.
Строителство и смърт
У дома Ксеркс I се фокусира върху това да изгради повече на брой и по-големи паметници и сгради от тези на баща му. За да извърши това, той изчерпа царската съкровищница. Ксеркс I изгражда пътища в цялата империя, като най-известният от тях е Кралският път, по който се предавали съобщения. След това Ксеркс I отделя време и средства за разширяване градовете Суза и Персеполис.
Макар че дворецът на баща му Дарий все още бил здрав, Ксеркс I започва да строи още по-сложен и голям обект, като заповядва изграждането на „Залата със стоте колони“. Всичко това било прекалено скъпо и в крайна сметка Ксеркс I увеличава данъците на народа. Той не забелязва проблема и продължава да изгражда по-скъпи и по-скъпи неща – акт, който по-късно отбелязва началото на упадъка на империята на Ахеменидите.
Ксеркс I обичал жените и в даден момент се влюбва в съпругата на брат си Масистес. Когато тя му отказва, Ксеркс I решава да омъжи сина си Дарий за дъщерята на Масистес – Артаинте, надявайки се, че така ще се доближи до съпругата на брат си. Но когато вижда Артаинте, той се влюбва в нея, а тя се съгласява да бъде негова любовница.
По това време съпругата на Ксеркс I му ушива красива наметка, която той носел навсякъде. Артаинте се влюбила в наметката и поискала Ксеркс I да ѝ я подари. Той ѝ казал, че тя може да поиска всичко друго, но не и наметката, страхувайки се, че ако я даде на Артаинте, неговата съпруга ще разбере за аферата им. Артаинте отказва и в крайна сметка Ксеркс I ѝ подарява наметката си.
Както се опасявал, съпругата му научава за аферата им и решава да отмъсти не на Артаинте, а на майка ѝ, защото не е могла да отгледа достойна дъщеря. По време на банкета Тутка, който се провеждал всяка година и на който царят и царицата давали подаръци на гостите, съпругата на Ксеркс I поискала за подарък майката на Артаинте. Според Херодот, царицата отрязала гърдите на майката на Артаинте, след това отрязала носа, ушите, устните и езика ѝ и я върнала обратно у дома напълно осакатена. Когато вижда това, Масистес започва бунт срещу Ксеркс I, но царят убива брат си, синовете му и всички, участвали в бунта.
Ксеркс I е убит от своя служител Артабан (не чичо му), който също убива и сина му Дарий. След това другият му син Артаксеркс I убива Артабан, възкачва се на трона и завършва великите строителни планове на баща си Ксеркс I.
Източник: ancient.eu
