Сержант Лео Мажор е единственият канадец получил медала за храброст на кралицата два пъти в две отделни войни. В нощта на 13 април 1945г той собственоръчно освобождава холандския град Зволе от германска окупация. По време на Корейската война пък Мажор води елитен екип от снайперисти и превзема ключов хълм, контролиран от китайците.
Десантът в Нормандия
По време на разузнавателна мисия в деня на десанта, Мажор сам превзема германска бронирана машина, в която открива комуникационна техника и тайни германски кодове.
Няколко дни по-късно, при среща с SS патрул, той убива четирима вражески войници, но един от тях успява да взриви граната. При експлозията Мажор губи едното си око, но въпреки това продължава да се бие. Остава в армията като разузнавач и снайперист, настоявайки, че за целта му трябвало само едно око.
Битката при Шелд
Мажор собственоръчно пленява 93 германци в Битката при Шелд в Холандия. По време на разузнаване, той забелязва двама германци да патрулират. Успява да залови единия и се опитва да го използва като жив щит, но втория вдига оръжието си и Мажор го убива. След това пленява командира им и го принуждава да се предаде.
След като Мажор застрелва още трима, германският гарнизон се предава. В близкото село, откъдето SS войници забелязват свои да бъдат ескортирани от някакъв канадец, започват да стрелят на поразия, ранявайки неколцина и убивайки седем. Мажор продължава, въпреки стрелбата, и отвежда пленниците си до канадския фронт, след което нарежда на един танк да открие огън към врага.
За завръщането си с почти 100 военнопленници, Мажор е избран да получи медал за храброст, но отказва, защото според него генералът, който щял да му го връчи, бил „некомпетентен“ и не трябвало да раздава медали.
Първи медал
През февруари 1945г, Мажор помага на военен свещеник да натовари трупове от унищожен танк в друга бронирана машина. След като приключват, свещеникът и шофьорът сядат отпред, а Мажор скача отзад. Возилото потегля, но скоро се натъква на мина.
От взрива Мажор е изхвърлен високо във въздуха и пада по гръб, от което губи съзнание. Свестен е от двама лекари, опитващи се да определят състоянието му, след което е откаран в болница на 50км.
Скоро става ясно, че е счупил гърба си на три места, както и четири ребра и двата си глезена. За пореден път казват на Мажор, че това е края на войната за него. И за пореден път той не се съгласява. Само седмица по-късно успява да избяга, качвайки се незабелязано в джип, пътуващ за Неймеген. Там отсяда при познато семейство за месец, след което се завръща отново в частта си. Не е ясно как точно успява да избегне наказание за това, че е избягал.
В началото на април 1945г, канадците приближават град Зволе, който се оказва жестоко бранен от германците. Командващият офицер търси двама доброволци за разузнаване преди откриване на артилерийски огън към града. Редник Мажор и неговия приятел ефрейтор Уили Арсено приемат задачата. За да опазят града, двамата решават да превземат Зволе сами, макар мисията им да е само да преброят вражеските войници.
Около полунощ Арсено е убит, след като случайно издава позицията си. Разярен, Мажор убива двама германци, а останалите от групата успяват да избягат. Тогава той решава да продължи мисията сам. Когато влиза в Зволе се натъква на автомобил. Успява да плени шофьора, след което го отвежда в бар, където някакъв офицер си пийва. За негов късмет и двамата можели да говорят френски и Мажор му казва, че в 6:00ч сутринта канадската артилерия ще започне обстрел на града, убивайки много германци и цивилни. В знак на добра воля дори връща пистолета на офицера.
Следващият ход на Мажор е да тича като обезумял през града, докато стреля с картечница във въздуха и мята гранати на поразия. Целият шум успява да заблуди германците, че канадската армия нахлува в града. В паниката, Мажор след това напада и пленява немски части. Всичко това се повтаря 10 пъти през нощта, като всеки път той пленява групи от по 8-10 германци, които ескортира извън града. В един момент дори се натъква на щабквартирата на Гестапо и я подпалва. След това попада и на щабквартирата на СС, където влиза в контакт с осем нацистки офицера – четирима убива, а другите едва успяват да избягат.
Към 4:30ч сутринта изтощеният Мажор разбира, че германците са се оттеглили и Зволе е освободен. За действията си през тази нощ е награден с медал за храброст.
Корейската война и втори медал
Лео Мажор се сражава и в Корейската война, за което е награден с втори медал за храброст, след като установява контрол на ключов хълм (хълм 355).
Въпросната позиция е контролирана от трета американска пехотна дивизия (около 10 000 мъже), когато 64-та китайска армия (около 40 000 мъже) стоварва целия ад отгоре им. В продължение на два дена американците са изблъсквани от китайците.
Правят опит да превземат отново хълма, но неуспешно, а китайците се установяват и на близкия хълм 226, на практика обкръжавайки ги. За да освободи малко от напрежението, командващият офицер на 2-ри батальон вика елитен екип от скаути и снайперисти, ръководен от Лео Мажор. Въоръжени с картечници, Мажор и 18 от неговите мъже тихо се прокрадват по хълма. Когато е даден сигнал, те откриват огън, всявайки паника сред китайците, които се опитват да разберат защо стрелбата идва от измежду тях, вместо отвън. До 12:45 Мажор вече е превзел хълма.
Час по-късно обаче две китайски дивизии (около 14 000 мъже) правят контранападение. Мажор получава заповеди да се оттегли, но отказва и намира прикритие за хората си. От там те се сражават с врага през цялата нощ.
Цели три дни частта на Мажор отблъсква вражески атаки, докато накрая пристига подкрепление.
Лео Мажор умира в Квебек през 2008г, на 87 години.
